Re: Плажната ивица

by **Cher.** Нед Май 06, 2012 4:00 pm

Приятен ден за разходка на плажа. Смяната ми свърши, така че можех да отида където си поискам.
Пясъка бе мек и топъл, а морето ме обгръщаше с вълните си. Когато стигнах до безлюдната плажна ивица, свалих жилетката си и останах само по бански. Легнах на пясъка и гледах обширното синьо море. В този миг се сещам за очите на майка ми. Какво ли става с нея? Дали още е жива, помислям си. Изведнъж лек бриз дойде сякаш от никъде.
Стоях..или по-точно лежах под слънцето. Изведнъж нещо започна да...ме пари. Дали имах топлинен удар? Погледа ми се замъгли...Виждах на точки. Какво за бога??

***След няколко часа***

Какво? Какво ми стана, помислям си. Вече се е смрачило. Лежа на пясъка. Късчета спомени от преди няколко часа са разбъркани в главата ми. Защо съм още тук? Погледа ми е все още замъглен. Ставам на крака и... залитам. Все едно съм пияна. Не знаех какво бе станало. Всичко ми е мътно. Сякаш съм била под някакъв транс. Както и да е. Този път се овладявам и заставам здраво стъпила на земята. Оглеждам се. Обличам жилетката. Приближавам се до морето. Пясъка вече е леко студен,а морето доста топло. Отново се оглеждам и забелязва съвсем, ама съвсем малка мъгла. Странното е, че сред мъглата...не толкова далеч от мен стои един силует. Човешки естествено. Изглежда женски...Това отвори още по-голяма мистерия в случилото се.

П.П Сории, за бозата ;дд

by **Chiara Bendetti** Нед Май 06, 2012 4:11 pm

Времето определено беше приятно, че да изляза някъде. По принцип не ме свърташе на едно място за дълго, както и да стоя затворена вкъщи. Беше направо немислимо да стоя цял ден вкъщи, предвид факта, ченавън времето беше толкова хубаво. Слънчево. С лек и приятен бриз. Облякох се и излязох. След цял ден скитане бях на плажа, забелязвайки някакво момиче, което.. спеше на плажа? Застоях се над нея за по-дълго време, изучавайки я с поглед. Сякаш не просто спеше, все едно беше или припаднала или пияна. А понякога двете неща вървяха ръка за ръка, така че не трбяваше да си вадя изводите предварително. След около пет минутки продължи по плажа, но момичето стана. Приближи се до морето, а в мен се зародиха мислите дали да се върна, за да видя какво й е станало и защо по дяволите лежеше на пясъка. След няколкосекунден размисъл се обърнах и тръгнах към нея, като след малко бях на няколко метра от тъмнокоската.
-Хей, добре ли си? - попитах я.
-Лежеше на пясъка в безсъзнание.. помислих, че си пияна - казах и я погледнах, докато се борех с няколко непокорни кичура, опитвайки се да ги прибера зад ухото си, понеже вятъра си играеше с тях, развявайки пред и около лицето ми. А това ме дразнеше, особено когато косата ми се развяваше пред очите. Ъх, мразех това..

by **Cher.** Нед Май 06, 2012 4:22 pm

Момичето се приближава. Пита ме дали съм добре...и казва, че ме е помислила за пияна.
- Добре съм. Всъщност не знам какво ми стана. Имам предвид, че просто си лежах на слънце и..просто погледа ми се замъгли. - Разказах и всичко, което помня сякаш...сме си първи приятелки. Дали трябваше да и кажа всичко това? Май, сега трябва да и се представя. - Между другото...аз съм Шер.
След като и казах това... се почудих..дали да вляза да поплувам. Не ме е страх от тъмното още от кърмаческа възраст, така да се каже. Отново свалих жилетката си. За кой ли път го правех? Влязох тичешком във водата и попитах непознатата:
- Можеш ли да плуваш? - Това прозвуча някак си предизвикателно..

by **Chiara Bendetti** Нед Май 06, 2012 4:31 pm

Позамислих се за секунди и отново обърнах поглед към непознатата, която скоро се представи де.
-Сигурно е от слънцето.. лек слънчев удар може би. Случвало ми се е, но не съм припадала, просто ми е причернявало пред очите - казах на Шер, обяснявайки й надълго и нашироко, поне на мен така ми се стори, понеже обикновено не говорех кой знае колко при нови запознанства. Когато ме попита дали мога да плувам, още преди да отговоря положително, тя се беше озовала във водата.
-Могааа - извиках по посока на Шери тръгнах бавно към морето.
Вървяйки натам хвърлих зад себе си ефирната тънка рокличка и обувките. След още няколко крачки вълните вече стигаха до мен и се разбиваха около краката ми. Влизаки навътре, водата ми се струваше хладничка, но първоначално винаги беше така. След малко бях до Шер, хилейки се.
-Брр, мразя първите минутки в морето - оплаках се и я пръснах лекичко.
-Иии.. аз съм Киара - представих се най-накрая и аз на свой ред, понеже досега нямах тази възможност. Шер беше влязла светкавично бързо във водата.

by **Cher.** Пон Май 07, 2012 1:32 pm

Името й ми се сторва познато. Сякаш и друг път съм я виждала или познавала. Блахх!!! Ужас..!! Съвсем забравих, че идва сезонът на щипалките в морето. Не ми направи голямо впечатление. Никога не ме е било страх от тях! Те са някакви животни, които не са приятни и живеят в морето.
- Приятно ми е, Киара.. - казвам с усмивка аз и се втурвам в морето. Започвам да плувам, докато не стигам до подходяща дълбочина. Оглеждам се и...сякаш не виждам Киара. Все едно се беше...ъмм..изпарила или...е започнала да се дави?? Но тя сама каза, че може да плува. Едва ли...не ми се вярва. Не съм отишла на толкова дълбоко.
Гмурвам се и започвам да плувам надолу, и надолу. Косата ми се вие навсякъде. Обичам да става така и...искам вся някакси да се снимам така.
Осмелявам се да отворя очите си. За кой ли път? Никога нищо не ми става. Оглеждам се, а морето е мътно, тъмно и зловещо. Луната...не ми помага особено. Нейната светлина е толкова слаба, че мога да видя само неща, които са на няколко сантиметра от мен. Излизам на повърхността и си поемам въздух. Започвам да плувам обратно към брега. Малко е трудно, защото мъртвото вълнение ме дърпа назад. Но въпреки това аз не се предавам и стигам до там където видях за последно Киара. Потапям се отново и започвам да кръжа из водата с отворени очи. Видях в далечината нещо...по-тъмно от морето. Приближавам се по-близо и разпознавам лицето на момичето. Отправям се нагоре и си поемам дъх.
Може би нещо и е станало. Потапям се отново. Опитвам се да я изкарам на повърхността, но нещо я задържа на същото място. Отивам до краката й и виждам, че единия й крак е оплетен в едно водорасло. Бързо го развързвам и след малко вече и двете сме на брега. Допирам ухо до сърцето й и чувам, че има пулс. Минавам зад нея и изправям в седнало положение. 1,2,3...и тя изплю водата,с която се бе нагълтала през това време.
- Добре ли си? - казвам аз, докато тя вече е в съзнание.

by **Стайлс** Нед Май 27, 2012 3:54 pm

Да. Деня беше ултра скучен, но се надявах вечерта да не е толкова зле. След като поиграх на видео игри, правих си сандвичи, гледах телевизия, четох списания и дори книги реших, че е време да се разходя. Часът беше десет и половина. Обух си летните маратонки, едни хавайки, който стават и за бански и си взех кърпата. Излязох от малкото си апартаментче, като заключих и просто тръгнах. Разхождах се по улиците и съжалявах, че не си взех джипа, защото сега умирах от жега. Спрях на една будка за сладолед и си купих, като той ме разхлади малко, но просто не ми помогна. Знаех, кое ще ми помогне и как ще ми помогне. Когато стигнах на плажа, не знам защо, но той просто беше празен. Нямаше никакви хора. Усмихнах се доволно и си постлах кърпата. Огледах се доволно и без да се замислям си свалих дрехите и останах чисто гол. О да.. голо къпане. Нямаше по-забавно от това. Беше тъмно, така че не се притеснявах, че някой ще ме види. Влязох във водата и просто.. тази ледена температура, която обви тялото ми ме разсъни. Всичко беше прекрасно.. даже великолепно и се радвах, че излязох през тази гореща вечер.

by **Грациели Арозио** Нед Май 27, 2012 4:19 pm

Тъй като бях нова тук.Реших първата ми спирка да е плажа.Нямах търпение да усетя топлата вода обливаща тялото ми.Когато пристигнах на летището побързах да си взема такси,шофьора натовари багажа ми и му подадох листче с адреса на новата ми къща.Стигнахме за около половин час.Платих на човека и му оставих добър бакшиш,след като свали куфарите ми.Застанах пред огромната къща и не спирах да се усмихвам,поех си дълбоко въздух и тръгнах по дървената пътека до входната врата.Щом отключих отнякъде доиде ухание на ванилия.Обожавах този аромат,който ме опияняваше.Явно предимните обитатели са имали добър вкус,както за обзавеждане,така и за ароматизиране на къщата,което беше доста важно при мен.Оставих куфарите на средата на стаята и първо изпих един портокалов сок,като за добре дошла,а след това се заех с багажа си.Подредих дрехите си в гардероба и се преоблякох в бански и една плажна рокля отгоре.Взех кърпата,плажна чанта и бутилка текила.Макар и да нямах познати тук не можех да пропусна да полея пристигането си.Щом излязох от къщата поех към плажа.Наслаждавах се на прекрасното градче,което имаше почти вечно слънце.Когато стигнах на плажа за мое учудване беше запустяло и празно.Имаше само едно момче в далечината,което се къпеше.Постлах кърпата си близо до неговата,оставих чантата и бутилката на кърпата,съблякох роклята и побързах да вляза във водата.Бавно,но славно свиквах с температурата и накрая се гмурнах.Добре,че умеех да плувам иначе щях да потъна,като камък във водата.

by **Стайлс** Нед Май 27, 2012 4:46 pm

Докато плувах във водата чух чуждото присъствие. Завъртях се с един изплашен поглед, за да не ми открадната нещата, но тогава я видях. Беше страшно секс и.. боже... беше много секси. Стоях във водата, шляпах с ръце и се опитвах да се задържа на повърхността, когато тя започна да се приближава. Добре, че беше нощ, защото не знаех какво да правя. С много бавни движения се доближих до нея и след като вече бяхме на около метър един от друг казах:
-Здрасти... - огледах се и допълних:
-Ами.. извинявай, че се натрапвам така, но.. се надявам да нямаш нищо против от компанията ми, за да поплуваме... - и се усмихнах мило. Вдишах и издишах, а след това реших да карам направо:
-Виж.. не искам да те стряскам и да ме мислиш за перверзник, но преди да си се потопила под водата искам да ти кажа, че.. ами.. не съм си сложил бански.. - ох боже.. казах го. Както и да е.. ще довърша изречението си:
-Просто беше много горещо и реших да се разхладя и не мислех, че някой ще дойде на плажа в този час.. все пак е около единадесет вечерта, така че.. ами.. а.. ако смяташ, че е гадно или нещо такова.. може да не ме гледаш.. - искаше ми се да се прикрия с ръцете си, но тогава щях да потъна и сега, ако сега тя се гмурнеше, не само щеше да види чисто голото ми тяло, ами ме беше срам дори да не се доближи до него.. може би беше от онези момичета, които ги беше гнус, когато видят мъж в цялата му прелест, а аз си бях добре поддържан и.. абе не че се хваля, но и доста надарен и.. изведнъж се зачудих.. а ако и хареса гледката.. и някак си тези мисли изгониха срамът в мислите ми.

by **Грациели Арозио** Нед Май 27, 2012 5:26 pm

-Здравей.-Усмихнах се на непознатия.
-Не,не се натрапваш,даже обратното.Добре е да имам компания в този запустял плаж.-Отговорих му и навлязох във водата,но тогава той проговори,че бил гол и,ако не ми е прятно сега е времето да си тръгна,но мен това изобщо не ме притесняваше.Нека си стои така и без това времето беше ужасно горещо.
-Хайде,нека поплуваме заедно...но разбира се на малко разстояние един от друг.-Пошегувах се и се гмурнахме.Обикаляхме около 10 минути из водата,а аз се въртях по всевъзможен начин и правех смешни физиономии под водата.Когато се показахме най - накрая на повърхността,прокарах ръце през лицето и косата си,като се опитвах да се задържа с тях върху водата.
-Между другото аз съм Грациели.-Приятно ми е.Представих се и подадох ръка към тъмнокосото момче.Признавам,че беше доста привлекателен,а и тялото му си го биваше,колкото до там долу,не съм и поглеждала.Не,че ме е срам,просто не сметнах за редно.
-Ами ти?Непознати,плуващи във водата гол късно вечерта?-Засмях се.

by **Стайлс** Нед Май 27, 2012 6:02 pm

Засмях се на думите й и й казах:
-Нека си остане така.. непознатия гол от водата.. - но след това поех ръката й и доближих устните си и макар да бях целия мокър може би тя усети топлото докосване от устните ми и нежната целувка. Да.. имаше нещо джентълменско в мен. Усмихнах се и казах:
-Така де.. Аз съм Стайлс. Приятно ми е.. - след тези думи не знам защо, докато плувам се доближих до нея и стояхме на близо един от друг. Без да се притеснявам от това просто я загледах в очите и казах:
-Грациели.. доста странно и.. нетипично име.. до сега не съм го чувал.. - след тези думи преглътнах и допълних:
-Така де.. от къде си Грациели и.. защо красавица, като теб е сама в това време на нощта и стой пред мен.. чисто голо момче, ами ако съм изнасилвач? - загледах я любопитно. Разбира се не бях, но... нямаше как да не забележа колко красиво тяло имаше и явно това беше накарало нещо във водата.. ами.. да се надигне..

by **Грациели Арозио** Нед Май 27, 2012 7:14 pm

-Родена съм в Тел Авив,намира се в Израел.Знам,че не приличам на тамошните.Майка ми е лондончанка,взела съм повечето от нея.-Отговорих му с усмивка,когато той се прибилжи до мен във водата.Имаше нещо сладурско в него.
-Спокойно.Ще рискувам,какво пък..едно изнасилване..-Малко черен хумор след което се засмях.
-Ще те питам същия въпрос.Аз също може да съм някоя серийна изнасилвачка.Може да ти направя такива лоши неща.-Намръщих лице и се усмихнах широко след казаното.
-Жалко,че е толкова празно днес.Очаквах да има много хора все пак е толкова хубав остров.Ами ти,Стайлс,нямаш ли си някоя възлюбена с която да се гмуркате заедно голи във водата.-Говорех,като плувах около него.

by **Стайлс** Нед Май 27, 2012 7:26 pm

Усмихнах се и казах:
-Не бих отказал изнасилване.. от теб.. - след тези думи се изкикотих и чух въпроса за възлюбена. Засмях се и казах:
-Ами не.. и деветте ми котки мразят да плуват.. - докато тя плуваше около мен, аз се въртях така, че да я виждам. Накрая без да се страхувам се доближих още повече и вече сантиметрите се превърнаха в милиметри. Погледнах я в красивите очи и казах:
-Излъгах.. нямам девет котки.. така де.. нямам котки въобще, но.. понеже си адски красива.. и не знам как да го кажа.. възбуждаш ме.. не бих отказал, да се запозная с твоето котенце.. - след тези думи не издържах и се засмях:
-Извинявай.. изнасилвача в мен говореше.. - не знам защо стоях толкова близо до нея, като имаше опасност да я докосна с някоя част от тялото си, но не ме интересуваше. Просто я загледах в очите и казах:
-Да... взела си доста от майка си.. - след тези думи не издържах. Просто ми дойде от вътре и попитах:
-Съжалявам за глупавия въпрос, но гърдите ти истински ли са? - поклатих глава и допълних:
-Така де.. толкова са.. големи и през две секунди поглеждам към тях и не знам защо, но просто се чудя.. толкова са големи и.. как ли са на пипане.. ох.. боже.. не ме слушай.. - отново върнах погледа си на очите й и допълних:
-Нещо ми става тази вечер.. явно съм доста трезвен..

by **Грациели Арозио** Нед Май 27, 2012 7:53 pm

-Странен въпрос.-Засмях се леко.
-Да.Истински са,и са си мои.-Неспирах да се смея.Не ме бяха питали такъв странен въпрос никога през живота ми.
-Да се запознаеш с моето котенце?Май мръсника в теб се обади.-Казах,когато каза,че може да се запознае с..
Бях разкрепостена по природа,но търсех сериозна връзка,исках човек до себе си,а не някой несериозен идиот.
-Виж.Симпатичен си ми,но това,което желаеш от мен няма да го получиш тази вечер.Ако исках секс,ще отида в първия клуб и ти сам виждаш,че мога да си намеря достатъчно кандидати за тази работа.-Продължих,като говорех със сериозен глас.

by **Стайлс** Нед Май 27, 2012 8:10 pm

Засмях се и казах:
-Хей.. спокойно.. не искам само секс.. така де.. не искам секс.. за сега.. може би.. виж.. предлагам ти нещо. Искаш ли да отидем да пием някъде... и да се опознаем.. и ако ни е писано да се събудим в едно легло.. - след тези думи се усмихнах и допълних:
-Ако не... поне може ли да проверя как са на пипане? - засмях се и допълних:
-Шегувам се. Виж.. просто.. търся си някой, с който да прекарам вечерта.. преди няколко дни организирах парти и.. бях, като аутсайдер, така че... имам много.. много скъп алкохол, а няма с кого да го пия. Предлагам ти да отидем в моя или твоя апартамент и.. да видиш, че относно момичета, които харесвам.. съм много сериозен.. - след тези думи се усмихнах и допълних:
-А да.. забравих да направя нещо.. - след тези думи тя усети ръцете ми, който я хванаха нежно около врата и я придърпаха към мен. Голото ми тяло се долепи в нейното, но това не беше проблем. Целунах я страстно и нежно и казах:
-И искам да ти докажа това, защото ти си много красива и.. те харесвам.

by **Грациели Арозио** Нед Май 27, 2012 8:19 pm

Засмях се на обяснението му.Беше сладък,когато се обясняваше.
-Добре.Съгласна.Щом става въпрос за качествен алкохол и добра компания винаги ме брой.Тогава попита дали може поне да ги пипне,а аз направих гримаса,точно преди да му се скарам той каза,че се шегува,а аз само поклатих глава и прехапах устни.
-Мерси за комплиментите.-Отговорих,като за малко не се изчервих.Това ми идваше в повечко.
Изведнъж Стайлс се доближи до мен,като телата ни се докоснаха,но не се мръднах назад,обви ръце около врата ми и ме целуна,а аз му отвърнах.Незнайно защо,но желаех тази целувка.
След,като и двамата се отдръпнахме тръгнахме към брега за нещата си.
-Хайде.Ти водиш.Но внимавай държа много на алкохол.-Отбележих,като размахах пръст.Разбира се,шегувах се.

by **Стайлс** Нед Май 27, 2012 8:25 pm

Тръгнах да излизам от водата, като плувах бавно заедно с нея и изведнъж чух коментара й, че държи много на алкохол. Обърнах се. Бях чисто гол, надървен и с разперени ръце пред нея. Усмихнах се и казах:
-Добре.. тогава.. ще играем на една игра.. Ще си казваме различни задачи, а след това, ако другия не изпълни задачата.. ще пие на екс.. чаша с даден алкохол.. - след тези думи се усмихнах. Взех си хавайките и ги обух, като се досетих, че бях гол, но от една страна се надявах гледката да и е харесала. Взех си кърпата, но не за да се наметна с нея, а за да я изтупам и да я поставя на нейните рамена. Разтърках я, за да усети лека топлина и казах:
-Добре.. да тръгваме.. - усмихнах се доволно и допълних:
-Но да знаеш.. не е кой знае какво и.. абе живея в малък апартамент.. - след тези думи я прегърнах през кръста и от чисто любопитство попитах:
-Ами.. какво мислиш за голото ми тяло? - и се усмихнах доволно.

ПП: Ей сега ще направя апартаментчето си. Ти пиши там.

by **Шарлийн Уитсток** Пет Юни 08, 2012 11:53 am

Прекарах цяла седмица в опити да се свържа с Джерами, но след като му бях казала какво беше станало през последните две години, той просто ме избягваше по всякакъв начин. Все още се притеснявах да отида до дома му, защото нямах никаква представа как ще реагира, но не можеше да седя по цял ден в хотела, да се взирам в телефона си и да се надявах той да звънне и да ми каже, че просто не си е чул телефона. Беше наистина ужасно да изгубиш най-добрия си приятел, най-вече когато нямаш друг приятел тук, а дори не бях разбрала в какво съм сбъркала. Е … нямаше и да разбера така, а имаше много неща, които трябваше да свърша, затова реших да се разсея с малко работа.
Облякох се прилично, но все пак сложих и банския си под дрехите, защото морето беше най-успокояващо, в случай на провал. Първото нещо, което щях да направя, е да си купя телефон, защото стария не ставаше за нищо, откакто се бях хвърлила от кея, но забравих да го извадя от джоба си. Обиколих няколко магазина, докато краката ми не подпухнаха и взех първия, който видях и се надявах да не съжалявам. Следваше търсене на работа … ето това си беше трудно.
Бях набелязала няколко места във вестника, като поне за тях не ми отне много време да ги обиколя. Последното заведение през което минах, беше някакъв плажен бар, който дори изглеждаше доста разведряващо, а не като повечето потискащи места, на които бях работила. За щастие късмета ми излезе и се оказа, че утре щях да съм на пробно, а това ме накара да се усмихна широко и да започна да си татананикам, докато вървях. Сега дори можех да отскоча до плажа, защото единия вход на заведението беше на самия плясък.
Събух високите си обувки и махнах тениската си, като останах боса, облечена с дънки и горнище на банки. Прибрах всичко в чантата си, като се изду, но не ми пречеше особено, защото вече вниманието ми беше привлечено от едно камионче за сладолед. Нямаше как да пропусна да си взема, затова след пет минути вървях с фунийката в ръка, която беше буквално препълнена с ванилов сладолед, който се стараех да изям, преди да се е стекъл по ръцете ми. Разбира се, нямаше как да гледам в краката си, защото и без излишни занимания бях достатъчно разсеяна, но се усетих, когато се препънах в нещо и след секунди се оказах на земята.
Бавно се изправих, като усещах нещо под корема си, а в случая беше млад мъж … красив мъж, който очевидно не беше много доволен от случилото се. Е … поне не го бях оплескала целия със сладолед, защото той беше изхвърчал някъде напред и за мое щастие, не беше оплескал никой.
- Съжалявам … съжалявам, съжалявам – повтарях нервно, като правех онази тъжна кучешка физиономия, опитвайки се да се извиня.
Коленичих до него, като седнах на краката си и се чувствах повече от зле. Просто се надявах да ме спре по някакъв начин, защото щеше да ми изтръпне устата от толкова повтаряне на една и съща дума.

by **Bradley Mason** Съб Юни 09, 2012 5:48 pm

Живеех на остров с безброй плажове, под жаркото слънце, което напичаше силно целогодишно. Хората тук ходеха на плаж постоянно. Припичаха се под слънчевите лъчи и се наслаждаваха на полъха на океана. Ами аз? Вече почти цяла година живеех тук, къщата ми се намираше на плажа, а аз бях ходил около пет- шест пъти там. Каква ирония, нали? Какво толкова правех, че да не ми остава време за плаж и аз не знаех. Но вече реших. Всяка свободна минута, с която разполагах щях да прекарвам на тук, на плажа.
С момчетата цял ден вече стояхме на плажа. След игрите на футбол, волейбол и карти сега стояхме и си говорехме. Беше толкова приятно. Вълните, които прииждаха една по една леко мокреха краката ми и ме разхлаждаше. Главата ми беше отпусната назад и за миг се бях отнесъл в мислите си, когато нещо се стовари върху мен и ме извади от мислите ми. Но това нещо, всъщност беше някой.
Е, не бях доволен, че този някой изкара целия ми въздух от гърдите, но някак си го преживях. "Някой" се оказа красива червенокоска със сладки тръпчинки на двете си бузи. Червенокоската почервеня цялата и сякаш блокира на думата съжалявам, дори когато се отмести от мен не спря да го повтаря.
Погледнах към момчетата, които ме гледаха ухилили се до уши. Погледнах към момичето и после широка усмивка плъзна и по моето лице.
- Хей, хей, успокой се.- казах и аз, но не можех да прикрия смеха си.- Някак си ще опитам да ти простя това, че се опита да ме убиеш като изкараш целия въздух от гърдите ми, но не и това, че се опитваш да го направиш със съжалявам, съжалявам.- повторих няколко пъти аз и отместих огнения кичур, който покриваше лицето й.

by **Шарлийн Уитсток** Нед Юни 10, 2012 12:54 pm

Усетих, че прекалих малко с думите, макар и да беше само една, но разговорите никога не са били силната ми страна, най-вече когато бях ужасно притеснена и засрамена както в момента. Въпреки, че трябваше да млъкна, да се обърна и да си отида, аз направих само първото, като се вгледах в момчето, сякаш виждах най-новия най-новия чист на "Paolo Botticelli", които не ми бяха по джоба. Но нещо сякаш ми прещтрака в главата и реших да се спазаря с продавача ...
- Добре ... бих могла да ти се извиня по друг начин, който не включва повтаряне на една и съща дума, а може дори и да не говорим - казах весело и надигнах игриво веждите си, а момчето ме изгледа някак странно и чак тогава осъзнах как прозвучаха думите ми, но реших да изкарам него с мръсно подсъзнание, а мен сладко и невинно момиченце - малко по-надолу имаше камионче за сладолед. Възнамерявам да се върна и да си взема още един, та ... ще се радвам да ме придружиш, като възнамерявам да те почерпя сладолед за извинение - завърших накрая с широка усмивка и огледах момчетата, които ме гледаха странно, като отбелязах - Но само две топки! Не повече!
Изкикотих се тихичко и се наведох, за да си взема чантата, като през това време очаквах някакъв отговор. Май си беше проличало, че го свалям, но за щастие винаги можех да се оправдая, че е толкова горещо, та чак съм получила слънчев удар ... може би щеше да мине.

by **Bradley Mason** Нед Юни 10, 2012 2:02 pm

Поне се успокои. Това беше добре, но.. хмм, след това започна да говори неща, които ми звучаха доста мръснишки. Аз ли не бях добре или тя го правеше нарочно? Имах мръсно подсъзнание, да, но не чак толкова, че всяка изказа дума да ми звучи мръсно.
Опитах се да игнорирам мислите си и да се съсредоточа върху нещо друго. Приех предложението й за сладолед, тъй като тя ми предложи първа и сякаш прочета мислите ми. Мислех да направя същото. Изправих се рязко, изтупах полепналия пясък от гърба си и й подадох ръка да се изправи.
- Е, тръгваме ли?- усмивката се разля по лицето ми.- Но ти черпиш.
Намигнах на момчетата и двамата се отдалечихме.
- Няма ли да ми каже името си?- думите ми разцепиха мълчанието, което беше настъпила след като тръгнахме по плажа.- Все пак трябва да знам името на човека, който се опита да ме убие.- намигнах й и се засмях, а тя като че ли се изчерви още повече.

by **Шарлийн Уитсток** Нед Юни 10, 2012 4:26 pm

Тръгнах бавно до него, като все още гледах виновно в краката си, но и май беше, защото не исках да се пребия върху още някой … щях да се охарча вече за толкова много сладолед.
За мое огромно щастие, той прекъсна мълчанието, с което се бяхме зарази ли, като си направи лека и закачлива шега, на която реших, че трябва да отговоря по същия начин. Реших, че няма смисъл да му обяснявам, че по принцип не съм така непохватна и разсеяна, защото рано или късно щях да го отегча, а намеренията ми бяха съвсем различни. На лицето ми се появи една леко притеснена усмивка, като прехапвах долната си устна, докато гледах право искрящите му очи.
- Хммм … не мисля, че ти е нужно – казах след кратко размишление – но може да ти кажа къде живея, ако все пак решиш, че това обезщетение не е достатъчно – кимнах към камиона за сладолед, до който почти бяхме стигнали и се усмихнах доволно.
Не изчаках отговора му, а извадих портмонето си, като в него имах няколко визитки на Хотел"The Palace", който се намираше в центъра на Миао, и му подадох една. Той инстинктивно я взе, като чак след това обърна внимание какво всъщност беше, а аз вече говорих с момчето, което ми слагаше любимия ванилов сладолед. Харесвах всякакви вкусове, най-вече плодовите и алкохолните, но никога не можех да пренебрегна лекия сладък вкус на ванилията. Протегнах ръцете си към него като дете в магазин за бонбони … всъщност то си беше нещо такова и се обърнах към „жертвата” си.
- Е … как го обичаш?

by **Bradley Mason** Нед Юни 10, 2012 6:21 pm

Беше визитка на хотел. От начало не й обърнах внимание, но после я огледах хубаво и видях, че е визитка от хотел "The Palace". Там бях отседнал и аз преди половин година, когато дойдох на острова. Разглеждах я внимателно сякаш е нещо изключително, което виждам за пръв път и мислите ми отново се развълнуваха.
"Не ми каза името си, но ми даде визитка от хотела, където е отседнала.. смела е". Докато обръщах картичката от другата страна гласът й прекъсна мислите ми.
- О, ъъ..- запрепъвах се аз. Станеше ли въпрос за сладолед бях като малко дете. Обичах всички вкусове и ми беше трудно да определя кой ми е любим.- .. кокос- викнах първото, което ми дойде наум и й намигнах. - Каза две нали? Едната да е шоколад, другата кокос.- трябваше да спази обещанието си за двете топки, а аз нямаше да й откажа.
След като плати сладоледите двамата отново тръгнахме по плажа, докато океанската вода мокреше краката ни.
- Довечера е мой ред.- казах и спокойно аз, опитвайки се да предотвратя стичането на сладоледа по цялата ми ръка.- Осем добре ли е?

by **Шарлийн Уитсток** Нед Юни 10, 2012 6:34 pm

Взех сладоледа си, като не си взех лъжичка … не знам защо, но ми беше по-удобно, а и по-вкусно да го ближа. Така можех да усетя как сладоледа се разтапя по езичето ми, още преди да съм преглътнала, вместо да смуча някаква бучка.
За момент бях решила, че изглеждах прекалено отчаяна, когато му пробутах визитката си, но очевидно имах някакъв успех. Усмихнах се доволно, като се извъртях леко към него, докато гризках от захарната фунийка и го слушах с интерес. Осем??? Това май звучеше като вечеря … не че имах нещо против – точно обратното, но отдавна бяха спрели да ме канят на вечеря, а по-скоро на по питие в някой бар. И все пак не исках да прекалявам с женската си фантазия, затова реших първо да опипам почвата.
- Така добре ли съм – попитах весело и дръпнах настрани ръцете си, за да може да види по-добре банския и късите ми панталоки, като допълних - … или предпочиташ да сложа истинско бельо?
Не знам защо продължавах да го свалям така упорито и да му правя намеци за секс … добре де, второто беше, защото може би ми се правеше секс, но понякога сякаш нямах самоконтрол и казах първото нещо, което се появяваше в красивата ми главица. Поне за сега не се беше оплакал, нито беше показал някакъв признак, че разговора ни не му харесва, но все пак реших да се стегна малко.
- Къде ще ме водиш? – попитах, опитвайки се да прикрия ентусиазма си, но май не ми се получи много добре.

by **Bradley Mason** Вто Юни 12, 2012 3:21 pm

- Тайна.- отвърнах й аз и изядох последната хапка от сладоледа ми. Всъщност все още нямах идея къде да я заведа, но до довечера щях да го измисля.
Разходка по плажа, стария кей, вечеря, бар, увеселителен парк, нощно къпане.. имаше много места, които със сигурност все още не беше видяла щом е отседнала в хотел.
- От къде си?- попитах я аз, докато продължавахме да вървим.
Вълните мокреха краката ни и ни разхлаждаха.
Не ми каза името си, но беше упорита и продължаваше да сме сваля. Чувствах се някак странно.
Обикновено не се правеше. Хах.. беше ми се случвало няколко пъти досега, но напоследък започна да става много често..

п.п. сори за късния отговор.

by **Шарлийн Уитсток** Вто Юни 12, 2012 3:53 pm

Може би беше глупаво да се правя на детенце, но ми беше приятно да се закачам така с него, правейки се на мистериозна, каквато всъщност не бях. Как да се опиша … ами като обикновено момиче, което обича купоните, пада си по момчета … в зависимост от това колко алкохол съм изпила и се сваля с непознати. Сега се чувствах така, сякаш играех някаква роля, а преди време се бях вманиачила, че ще стана актриса.
- От хотела – отговорих закачливо и видях усмивката му, когато разбра, че играта не е свършила, а това ме накара да се засмея леко – ами ти?
Всъщност не ме интересуваше особено, защото нямах намерение да тичам след него, ако не ми се обади, а ако случайно завършех нощта в леглото му, то щях да разбера къде живее, но реших, че няма да е зле, ако поддържаме един нормален разговор, различаващ се от типичните за мен флиртове. Не че имаше нещо лошо в тях … по принцип една жена не може да привлече вниманието на някой, най-вече ако е мъж, като му говори умни неща. Не знам защо, но повечето мъже сякаш бяха устроени така, че да не вярват, че една жена може да замести хубавия мъжки разговор за нещо интересно и все пак прилично. Толкова отдавна бях открила, че това е най-добрия начин да комуникираш с някой, та вече ми беше станало като досаден навик и го правех дори с жените, но с него … тук определено влагах повече.
Несъзнателно, а може би съзнавах, но не си признавах, използвах думи, чийто смисъл можеше да бъде изтълкуван по съвсем различен начин. Сега оставаше само да му кажа колко красиви очи има и как харесвам размера на банския му … и определено нямаше да има довечера – или щяхме да се озовем в хотела още сега или просто нямаше да ми звънне, за това реших да не рискувам.

ПП. Няма проблем

by Sponsored content