Кино "Cinema city"

Дойде време за втората ни среща. Е, на практика беше трета, но ако говорим за официално, водеше се втора. Обичах третата среща повече, защото всички знаеха какво следва тогава. Или целувка, или направо втора фаза - хехе, докосване на гърдите. Но в днешно време единственото, което можехме да получим е един силен шамар. Щях да си трая, може би до петата среща щеше да ми излезе късмета.
Беше отново около 8 вечерта, а аз пак бях добре издокаран. Всъщност риза и дънки, но този път бях по във вид. Придърпах притеснено яката на ризата си и звъннах на звънеца, за да взема Ел. Този път ми беше някак доста притеснено и когато отвори вратата аз моментално изперих едни цветя пред нея, ухилено.
- За.. теб са!
Беше ми доста напрегнато и притеснено и исках просто да се оправя със ситуацията по-лесно, но във всяка секунда около нея, аз бях в еуфория. Все повече внимавах да не се издъня пред нея и да не изглеждам глупаво.
- Съжалявам за онзи ден, не трябваше така да стане в дискотеката и.. чувствам се кофти, за това в твоя чест реших да гледаме.. романтичен филм. Най-много да заспя на него, но заради теб ще се държа!
Кимнах гордо и самоуверено, като се надявах това да ми вдъхне малко самочувствие за днешната среща.

Минаха се няколко дни и дойде време за втората ми среща с Виктор.Този път сякаш се чувствах по-спокойна..но и същевременно адски нервна.Това как се получаваше не знам..ама аз нали бях специален случай.Все бях объркана или в еуфория.Общо взето като надрусана в повечето случаи.
Дните минаха доооста бавно без него,но дойде и този ден.Отново щеше да ме вземе към 20:00 затова имах време да си взема една вана преди да дойде и да се наглася спокойно.
Този път реших да е нещо по неглиже и облякох едни къси дънкови панталонки,черен потник и червена риза откоре.Беше нещо такова . Обух едни черни сандали и вързах косата си на хлабава плитка.Нанесох почти безцветен гланц на устните си,спирала и руж и бях готова.
Точно в този миг се позвъни на вратата.Мда,точен беше.
Слязох по стълбите и я отворих и щом напраивх това пред лицето ми изникна букет с цветя.И то не с кои да е,а с орхидеи!Любимите ми!
-Уау...мерси!Много мило.
Ухилих се и поех букета като помирисах цветята и се усмихнах.Колкото и да мислех,че това с цветята е тъпо наистина жеста ми хареса.Сякаш сега беше различно.
Сложих цветята във ваза и се върнах при Виктор.
-Хайде тръгвай и не се обеснявай.-подсмихнах се-
-Да беше казал да си взема кърпичка..хаха.
Засмях се и тръгнахме към киното.През целия път се смеехме и шегувахме един с друг.Дори не можех да си поема въздух от смях.
Ето че стигнахме в киното и се настанихме в залата.Учудващо имаше само още 2-3ма човека и то възрастни.Седнахме на едни от последните редове като взех пуканки и се върнах при Виктор.
Взех билетите от ръката му за да видя кой е филма."The Vow" !Бях чувала доста добри отзиви за него затова се усмихнах доволно и прехапах долната си устна и в този миг в помещението настана пълен мрак и филмът започна.Настаних се удобно и се загледах като от време на време похапвах от оуканките си.

- Май трябваше да си взема колата.
Прошепнах по-тихо, докато гледахме филма. Знаех, че нямаше да издържа много на такъв филм, но може би щеше да си заслужава. Важно беше нейното присъствие и ничие друго. Сега тя беше от значение и един филм нямаше да ме убие.
- И между другото..
Продължих тихо да шептя, като се навеждах всеки път към нея и от време на време грабвах по някоя друга пуканка.
- Ако заспя не ме убивай! Правя голяма жертва заради теб!
Изкикотих се тихо и отново се върнах назад, като се опитах да съсредоточа интереса си към филма. Губеха ми се някои моменти, защото на практика го гледах с "празен" поглед. В главата ми се мотаеха различни неща, докато гледах към големия екран. Ъх, трябваше да се концентрирам към него. Задържах се така близко пет минути, като запомних доста от филма, но после отново тя мина през ума ми и пак филма изгуби вниманието ми. Макар и да беше до мен, пак я мислех. Не спирах да я мисля ако трябваше да сме честни. Изведнъж се сетих за първия път когато я срещнах и тогава се сетих за.. онова момиче, за което тя ми разказваше тогава.
- Хей.. какво стана с онова момиче.. нещо с К беше?
Отново се наведох към нея и пак шептях.

Филмът беше толкова хубав и тъжно-романтичен!Беше сърцераздирателно как и двамата толкова се обичаха,а сега когато тя загуби паметта си Лео трябваше отново да я накара да се влюби в него.Колко ли му е трудно..И все пак това бе само филм..но пък..ъх..Добре че Виктор прекъсна мислите ми,че накрая щях да изпусна филма в мислене.
-С Кейси ли..а нищо..не сме се чували скоро.
Казах разсеяно и отново забих погледа си в екрана,хапвайки нервно от пуканките си.Филмът тотално ме бе завладял.Толкова бяха сладки..
-Колко тъжно..
Казах тихо дори без да се усетя.
-Виж как се старае да я накра да се влюби в него,а тя...тцтц...горкия човечец..Колко е романтичен...особено това с бонбоните..ехх..
Изпаднах в някакви размисли като ръкомахах с ръце и обяснявах,а имах чувството,че изглеждам като пълна идиотка.
-Добре де..спирам.
Подсмихнах се засрамено и го погледнах невинно.Беше сладък..много притова.Наистина виждах,че се старае да вникне във филма и да не заспи.
-Много си сладък.
Засмях се тихичко и го погледнах, леко прехапвайки долната си устна.

Опитвах се да вникна старателно във всичките й думи, както описваше филма и се опитвах да го разбера. Само заради нея се опитвах съсредоточено да разбера всеки детайл от филма. Абсолютно всичко.
- Всеки филм има хепи енд. Накрая просто ще се съберат или ще умрат заедно. Не беше ли така в.. Тетрадката?
Загледах се учудено в екрана, като старателно преглеждах всеки един кадър от филма, опитвайки се да го разбера и запомня. Чудех се защо всички романтични филми бяха толкова еднакви. Винаги накрая влюбените оставаха заедно, а ако беше съчетан с драма, влюбените ги оставяха разделени и имаше от онези завършеци, когато всички ревът, а другата част спят най-спокойно.
- Кой? Актьора ли?
Объркано се обърнах за момент към нея, като си взех пъргаво от пуканките. След момент асимилирах казаното от нея и се подсмихнах срамежливо.
- Аз.. то.. така ти се струва. Тоест не така, имах предвид..
Оплитах се отново в думите си автоматично, като буквално езика ми се преплиташе все повече. Бях наистина доста нервен край нея и всичко това ставаше една каша.
- Опитвам се просто да съм.. добър за теб. Не съм идеален, но .. показвам всичките си страни.

-Това,което правиш е наистина страхотно..-прехапах долната си устна и се усмихнах
Засмях се шумно след думите му.Май наистина беше притеснен и напрегнат,а на мен ми беше адски смешно.Не самият той,нее,той не беше смешен,той беше адски сладък,но просто..не знам.
-Хей!По-тихо!
Извика един старец от предните редове и в миг отвърнах
-Върви да спиш!
Като се изкикотих и се сгуших във Виктор с широка усмивка като се загледах отново във филма.Сега беше на ред сцената,в която двамата бяха на среща..хах дали не ми беше познато точно сега?Дойде и моментът,в който двамата скочиха в езерото и изглеждаха толкова влюбени и щастливи..Инстинктивно се сгуших още повече във Виктор и го погледнах замечтано.
-Не е ли сладко..
Присвих леко рамене и го целунах по бузата.Искаше ми се да не е само по бузата,но не знаех дали няма да го отблъсна.Исках наистина всичко да потръгне.

- Ами.. правя си аз.
Засмях се и в миг я погледнах, но върнах погледа си към филма. Някак не виждах смисъла му и се чудех защо все всички плачеха на такива филми. Всички знаеха, че това е в един друг свят, различен. При нас беше различно това и рядко се случваше нещо такова. За повечето беше хубаво, за други - лошо. Но каквото и да си говорехме, никога реалния свят не беше като по филмите.
- Кое да е сладко?
Обърнах се зачервено към нея и я погледнах със срамежлив поглед. Замислих се кога ли щеше да се стигне до следващата стъпка. Всъщност имах бледи спомени, че по-миналата нощ ме целуна, а тогава това допринесе явно и до замайването ми. Колко ли тъпо изглеждах тогава..
- А филма? Е, да.. ама ти си по-сладка!

-Май си леко притеснен?
Попитах тихичко в ухото му и показалеца ми бавно се спусна по врата му и сякаш той още повече се притесни.
-Не се бой де..не хапя.Може да изглеждам зла,но...
Изкисках се и на лицето ми се появи дяволите усмивка.Трябваше да го накарам да се отпусне някак..и тогав ами дойде нещо..не толкова невинно.Дори леко мръсно.
Изправих се и се настаних в скута му като се усмихнах и опрях дланите си на гърдите му.
-Вече може да не се опитваш да следиш филма..просто се отпусни.
Казах го толкова простичко,че звучеше адски лесно.Отместих косата си на една страна и бавно приближих лицето си към неговото,впивайки устните ни.Целувките по-скоро бяха кратки и закачливи,но се надявах поне малко да му помагаха.

Вече и от всяко нейно движение започнах да се притеснявам. Сякаш усещах, че ще сгафя във всеки един момент или ще изглеждам смешно пред нея. От там започвах да се притеснявам ужасно много за всичко.
- Зла ли? Хех.. глупости.. не изглеждаш така!
Казах още по-нервно и притеснено се подсмихвах, като се опитвах да загледам филма, но Ел ме разсейваше до такава степен, че забравих и името на филма.
- Ще се..
Загледах се в нея с един отнесен поглед, докато накрая не усетих устните й и започнах да отвръщам на всяка една целувка, опитвайки се от време на време да се заглеждам във филма и отвръщах на целувките й като я прегърнах нежно.
- Има хора... стари..
Промълвих тихо, шепнейки срещу устните й с лек, притеснен тон, но усещах, че и започвах да се отпускам. Притесняваше ме само някой от дъртаците да не получи инфаркт ако ни види. Но колебливо отново дадох малко напред и я целунах със същите кратки, но многобройни целувки.

-Те са далече и са глухи...
Подсмихнах се и леко разроших косата му с пръстите си,а щом усетих ръцете му на талията си се усмихнах доволно.Харесваше ми да ме целува и да усещам ръцете му по тялото си..вярно че това беше едвам втората ни среща,но не го чувствах грешно.Даже напратив.Но все пак не биваше да прибързваме и щяхме да стигнем само до тук.Исках този път всичко да потръгне както трябва.
-Aко искаш ще си седна на мясото?
Погледнах го мило и се усмихнах като нежно прокарах пръстите си по бузата му,а щом видях усмивката му сякаш очите ми заблестяха.Беше толкова нереално красива..Рядко имаше момчета с толкова пленителна усмивка.
-Хей..усмихвай се по-често.
Намигнах му се засмях.

- Всъщност си удобна.
Засмях се, като усмивката ми си грееше на лицето и скоро нямаше да се махне. Всъщност тези целувки се водеха нещо като първа и се радвах, че най-после стигнахме и до тази фаза. Поне усещах, че нещата ставаха вече по-сериозни между нас и явно навлизахме официално във връзка и.. да... глупавата ми усмивка, в стил "OH MY GOSH... ME GUSTA!" не изчезваше от лицето ми.
- Е сега, аз не съм теб. Ти постоянно се усмихваш, чудя се само дали не спиш и усмихната? Силно се надявам един ден да разбера.
Усмихнах се искрено, като погледа ми не се сваляше от нейния. Поне вече се чувствах повече във свои води. Отпуснах се малко повече и притеснението ми се заличи като стена.
- Така де, не точно това имах предвид, имах предвид за другото, не това, което излезна. Всъщност... да.. няма значение.

-Щом съм удобна си оставма така.
Засмях се тихичко и отново целунах устните му,заигравайки се с езичето му.Вярно,че трябваше да го караме"по-бавно",но какво да направя като желанието беше по-силно от мен.
Пръстчетата ми се спуснаха по гърдите му и с лекота откопчаха копчетата на ризата му,а след това устните ми се спуснаха по врата му и надолу,а дланите ми обвиха врата му.Не,нямаше да стигаме по-надалече,но това беше напълно достатъчно да нагорещи обстановката и той да се отпусне.
-Разбрах какво искаше да кажеш.
Усмихнах се мило и отново го целунах.Всъщност беше ми леко странно някое момче да не иска да ме изч*ка на втората среща,тоест..не че бях нещо специално,просто всички с които се бях срещала бяха..боклуци.А явно с Виктор нещата наистина станах по-сериозни,а не просто свалка,което беше хубаво.Беше едно ново предизвикателство,което приемах с отворени обятия.

- А, добре!
Отново за пореден път се усмихнах чаровно, като се чудех до къде щеше да стигне всичко това. Филма като по чудо все още вървеше, залата беше тиха, ако не броим звуците от филма. Аз нямах проблем с това, всъщност можех още и на първата среща да стана по-нахален в тази област, но просто нещо в нея ме привличаше по различен начин. Усещах, че бях готов за сериозна връзка и не исках от нея просто секс, а нещо много повече.
- Не искаш ли малко да позабавим темпото?
Не можех да повярвам, че това се отскубна от моите устни. Тук заслужавах шамар от всеки един мъж на земята и щях да го понеса. Но просто не исках да е поредната бройка. Знаех, че няма да се задържим дълго ако всичко това стане още в първите срещи. Всяка среща си беше със своя цел и всичко се караше по реда си.
- Не, че нямам против, но.. втора среща и.. така де. Кога искаш да излезем пак? За третата? Или ще ме зарежеш тук?
Засмях се този път малко притеснено.

-Да...напълно си прав!
Казах като започнах старателно да закопчавам копчетата на ризата му.Н еможе да се каже,че се смутих,защото..и аз не знам.Сякаш не се притеснявах от него,а и наистина беше прав.Вече щях да внимавам какво правя.Не исках да излезе така,че все едно ще го изнасилвам.
Настаних се отново на мястото си и май точно за края на филма,когато двамата се събраха отново и разбира се бяха повече от сладки.Усмихнах се замечтана и помещението се освети,а другите се разставаха като минаваха покрай нас и ни гледаха злобно.Добре де..явно не бяхме толкова тихи,но..все тая.
-Няма да питам дали ти е харесал филма.
Засмях се като се изправих,взех чантичката си и пооправих ризката си.
-Е,тръгваме ли?
Казах ведно и се усмихнах.