Лас Вегас

Камий се прибра доста рано, едва към единадесет, а закуската още стоеше на масата. Всъщност не се обиди, тъй като предполагаше, че яйцата и бекона биха отровили някого и посъветва Елиът да си направи закуска сам. Но дори сокът стоеше непокътнат, което я наведе на мисълта, че мъжът й, пардон, годеникът й сега ставаше. Ами багажът? Французойката не смяташе да повлича със себе си десетина куфара, но два май щяха да са достатъчни. От по-големичките, на Луи Вюитoн, които бе взела от вкъщи и в момента чакаха на задната седалка на колата й. Единият бе вече пълен с нейни дрехи, тъй като в къщата на Елиът нямаше много такива. Помоли годеника си да отиде и да свали празния в хола, докато тя буквално притича до спалнята и взе един куп негови дрехи от гардероба. Обясни забързаността си с това, че разполагаха единствено с два часа, тъй като полетът им бе в два часа, а в един вече трябваше да са на летището.
- Хотел и казино Палмите - имаме два отделни апартамента, в които да се приготвим преди сватбата, свещенник ще ни чака в залата с олтара в 8 часа, а собственикът на курорта ще ни бъде свидетел. Освен това няма да се върнем в някой от двата апартамента, а в младоженския, от където гледката е уникална. И само ще спомена, че никой от двамата, нито дори баща ми, не плаща за това. Подарък от собственика - намигна му жената. - Обичам те завинаги! Искам да помниш това, защото иначе ще ти го напомням всяка минута, всяка секунда, докато ти омръзне да го слушаш и загубиш смисъла на думата.
Беше сигурна, щеше да му признае още днес. Само търсеше подходящия момент. Всъщност не гледаше на разкриването на хобито си като разкриване на супер секретна тайна... окей в това няма смисъл, но просто щеше да му сподели, че престъпникът, който го е задържал най-много на бюрото извън работното му време през последните година-две, всъщност спеше в неговото легло, носеше неговите дрехи и му се вричаше в любов.
Успяха да тръгнат навреме за летището, където вълнението не успя да накара Камий да се отегчи от няколко часовия полет или висенето на опашки заедно с още стотина човека.
Още на летището във Вегас ги посрещна управителя на Палмите, който ги придружи до хотела. Апартаментите им бяха един до друг, но въпреки това се забавиха доста време пред вратите.
- Не искам да се разделяме - каза тя между целувките - Но трябва да се приготвим,... за да не закъснеем... а предпочитам за малко да ни дели една стена, отколкото да пропуснем собствената си венчавка. И само още нещо: искам истината и в замяна ще получиш истината. Ако случайно се окаже, че съм сериен убиец, който ти преследваш от мноого време, и всъщност разбереш коя съм, какво ще направиш? - тя се засмя, обръщайки го на игра, макар да бе сериозна, прикри емоциите си с невинна усмивка.

Приключение!Ако Индиана Джоунс търсеше похитителите на изчезналия кивот,двамата влюбени-Сондърс и дю Бари,се отправяха на път,за да поставят основите на своето бъдеще.
Сякаш организмът ми е предвидил,че и предстоящето ми,ще ме остави без сили и как иначе-умопомрачителното висене на летището беше само част от всичко;имах чувството,че бях свалил няколко килограма,вследствие на изтощаваща и ограничена диета.Че съм изнервен и огладнял започна да ми личи,когато кацнахме във Вегас,докато твърде видно един от служителите проверяваше Кам за некоректни вещи.Не разбрах дали беше нейн познат или пък дори приятел,но и човекът иманяр,в чийто хотел щяхме да отседнем и който щеше да бъде сидетел на бракосъчетаването ни,също не ми се понрави.Или си въобразявах,или той повече от един преценяващ поглед,зяпаше в отвореното деколте на годеницата ми.А изглеждаше човек друг и на място;беше и като в пъклото за сравнение,толкова горещо,че неможех да искам от Камий да бе облякла нещо по-затворено.
Обясних си причината да се приготвим в различни апартаменти с максимата,че младоженецът не може да вижда булката преди сватбата.След като денят ми бе преполовен и загубен в пътуване,от една страна исках вече да й кажа "да",което надделяваше над другата,че този момент никога не искам да свършва,макар че ще се запази по-пресен от всякога в спомените ми.Имах нужда от цяла кана с кафе,кутия с пица,огромен блок шоколад,каквото и да е,така че ето защо не успях веднага да доловя смисъла на въпроса,който ми зададе Кам преди кратката раздяла.Бях отнесен,а и под въздействието на благите й целувки,трудно схванах и като че ли,не долових ролята на широката усмивка в изказването.
Премигнах,отвръщайки с изкуствена усмивка,която се появи,само защото неможах да го направя наистина,колкото и да се насилвах:
-Моля те...Нямам никакви съмнения и ако не беше така,нямаше да летим чак до тук!-с неспокоен тон изредих.Пак я удостоих с бледо подобие на ведрост,а да почерпа от нейната беше немислимо.-Вероятно и за това ти изказване има обяснение,но тъй като чакаме този ден от месеци и времето ни притиска,този път ще ти отговоря направо...Серийните убици са заплаха за цели нации,но едно е сигурно-те също са хора,нали?!И те могат да се влюбват,а когато обичат някога най-вероятно ще страдат ако го изгубят,но ако...Чакай,каква истина,за какво ми задаваш неща,за които всъщност нямам отговор?Никога дори...-онемях,а в същия миг,ръката ми стисна нейната,по-силно от всякога

Усмивката й помръкна. Елиът сигурно се бе изнервил от полета и по-точно от чакането на опашките. Камий от своя страна бе свикнала да пътува, съответно и да чака. От вълнение не се бе замислила с какво може да направи престоя на летищата по-приятен или поне не толкова натоварващ са шерифа. Елмо си беше в отделението за животни по време на полета, а след това служител на Палмите го бе докарал в хотела. Но поне първата нощ нямаше да им се пречи, а всяко друго куче можеше да му завижда и да си мечтае да бъде на негово място. Едва ли друг далматинец разполагаше със собствена стая, пълна с храна и играчки, а освен това и човек, който да се грижи за него.
А Лерой, собственикът на комплекса, беше много свестен и почтен човек, макар погледа на елиът да говореше обратното. Та той си имаше и семейство, и бизнес, и нямаше за какво да се тревожи, за разлика от Камий, чиято свобода и живот от време на време висяха на косъм.
- Скъпи, успокой се! Този въпрос и въобще подобни ми се въртят в главата от известно време, но не съм се сещала да те питам, когато си наоколо. А относно условието - имах предвид, че ще ти кажа нещо, което не знаеш за мен. Сигурен ли си, че знаеш абсолютно всичко за мен? Това е невъзможно, както и аз не знам много неща за теб, а и честно казано има такива, които не бих искала да знам, ако са истина.
- Отидо да си починеш, имаме няколко часа. Ако искаш хапни нещо, на мен ми трябва повече време. - усмихна се плахо тя и натисна дръжката на вратата си. Вкара куфара си върте. Върна се при Елиът, задържайки вратата почти затворена, защото роклята й бе в стаята, а Камий не искаше младоженецът да я вижда преди сватбата. Беше лоша поличба, макар Камий да не бе суеверна. Целуна шерифа по бузата, за което съответно трябваше да се надигне максимално на пръсти. Усмихна се и се върна в апартамента, затваряйки вратата. В другата стая вече я чакаха фризьор, маникюристка и още половин дузина хора. Но лицето й грееше. Само след няколко часа името й щеше да бъде Камий Сондърс.

Постоях в коридора две,или пък да бяха шест минути,пречейки на движението и на всички,но така и неможах да разбера Камий.Избегнах сблъсък с една количка,отрупана с хавлии и чаршафи и сведог поглед към ключа в ръката си.
Оказа се,че моят апартамент е по-надолу от коридора,умишлено отдалечен от този на годеницата ми.Щом никой,най-малко тя,не намираше за нужно да ме включи в подготовката,добре-веднага дистанцирах мислите си,за което,въпреки че още ми беше криво заради управителя.Предчувствах,че ще продължи да се върти около Камий,обсипвайки я с прекалени любезности,ясно защо и много вероятно ако не можех да спра да си представям картинката ясно в главата си,да нахлуя по средата на трескавата подготовка,разваляйки всичко.
Отключих и тикнах куфара си,за да мине през вратата.Какво да кажа повече,след от там нататък останах без думи.Подсвирнах,надничайки в банята,след като вече бях обиколил останалите помещения.Желанието да говоря с Кам по въпроса,напираше,но как щеше да стане това,след като тя не искаше и да чуе!По едно време цялото това присъствие на мрамор ме отвръти,за това се измъкнах от там:парите,които на този етап,аз вадех от джоба си,ни оставяха на летището,в това бях сигурен.
Вдигнах слушалката и се свързах с ресторанта;не мина много и румсервиз почука на вратата.Изядох толкова ванилов сладолед,че в стомаха ми настъпи ледников период и ако до този момент не се бе свил на топка от притеснение,вече го направи.
Знаех,че на Камий,в рамките на убитото от мен време,е успяла да си направи маникюр,най-много на едната ръка,но вече нямаше как да уползотворя своето.Отворих куфара и извадих от там нужното,след което отидох в банята.Не можех да стоя вътре дълго,ето защо взех душ за максимално кратко време,но за сметка на това изхабих почти шише шампоан и душ-гел от предпочитаната от мен серия.С малко чужда помощ,а именно човек,който идваше по молба на годеницата ми,за да провери имам ли нужда от нещо,изпипах и последния детайл по визията си.Реших,че след като жената е тук,тя поне ще умее да нагласи вратовръзката по начина,който се харесваше на Камий,но не,нямаше да избегна по-късния и допир,когато пак щеше да я преправи,днес обаче и беше простено.
Пристъпих пред огледалото,в ъгъла до прозореца,където се полюшваха пердетата,носени от вълната на работещите климатици: погледнах в него и дълго гледах отражението си.

Беше седем и петнадесет. Жената в бяла рокля не можеше да повярва колко бързо лети времето. Сякаш преди минути бяха в леглото на Елиът и той й каза, че ще се оженят възможно най-скоро. А ето я сега в бялата рокля без презрамки, дълга до земята, с камъни "Сваровски" инкрустирани по бюстието. Роклята мечта - Камий не можеше и да се надява за по-хубава. Но точно преди да се подготви да тръгва страховете отново я завладяха. Не можеше да си позволи да крие дълго време истината от Елиът. Не искаше да се превърнат в г-н и г-жа Смит. Или поне нещо подобно на тях. Освен ако и Елиът нямаше тайна самоличност и не използваше шерифството само за прикритие. Глупости! Това бе невъзможно!
Минута по-късно французойката стоеше пред вратата на Елиът и ръката й вдигната във въздуха срещу вратата трепереше. Почука, макар все още да не бе сигурна. Но нямаше как да се върне назад във времето вече. Обмисляше думите си в главата, но всеки път, когато започваше отначало си мислеше съвсем различни неща. Никак не й бе лесно, а смяташе, че това е рпекалено голяма тайна, която да остане между нея и Елиът след сватбата. Искаше чрез клетвите си да започнат начисто, без тайни, без лъжи между тях.
Вратата се отвори. Камий въобще не се бе сетила, че младоженецът не трябва да вижда булката преди сватбата, но и не бе суеверна, така че дори и да се бе сетила, нямаше да промени решението си.
- Искам да ти кажа нещо. Просто не исках да има тайни между нас, а част от това, което казах днес е истина. Наистина не знаеш доста неща за мен, като например с какво се занимавам през свободното си време. Но това не може да застане между нас, защото нито чувствата ми са се променили, нито решението ми да се омъжа за теб. Защото те обичам. И си мислех, как да започна и какво всъщност да ти кажа, но всичко изчезна от главата ми в момента, в който ти отвори вратата. Просто... помниш ли кога започнаха големите обири в Миао? Всъщност макло след като аз дойдох на острова. А когато започнахме да се срещаме ти казах да оставиш това, не защото ме бе страх да не ме хванеш, а защото не исках да разбираш по този начин. Защото исках да ти кажа сама, когато съм напълно сигурна в моите и в твоите чувства. Никога преди не съм била по-сигурна, но не възприемах работата си като толкова важна. До преди малко. Не знам защо реших точно днес, точно сега, че трябва да ти го кажа. Просто искам да започнем на чисто без никакви тайни между нас.
Камий завърши речта си и сведе глава. Освен объркване други емоции не можеше да разчете по лицето на Елиът. Надяваше се да не й се сърди много, защото от една страна и да искаше, тя не можеше да се откаже от това, докато хора с повече власт я държаха в ръцете си. Но не, не бе поредната тайна, а просто доказателства, че тя бе откраднала едни диаманти. Щеше да лежи най-малко петнадесет, двадесет години, ако нямаше имунитет, но не в имунитета бе идеята.
Вдигна насълзеният си погледъ към Елиът, очаквайки от него да прояви поне малко разбиране, щеше да му разкаже и всичко останало, но не искаше да го затрупва изведнъж с твърде много информация. За това му даде време да осмисли току-що казаното от нея.

Размених още няколко думи с жената,кръжаща около ми с намеренията си да ми бъде от помощ и след като тя се оттегли да измие пособията,с които направи косата ми да изглежда така,както в тази секунда,на вратата се почука.
Разбираемо ръцете ми се бяха сковали,посягайки да отворя и ако до този момент само очите ми можеха да реагират нормално,под въздействие на напрежението,изправяйки се срещу най-любимито си същество,което стоеше от другата страна на дървото,образът прогори съзнанието ми,затворен там завинаги и накара челюстта ми да увисне.
Така и не можах да се съвзема,когато Камий поде мисълта си наглас.Наложи ми се да се стегна,но като че ли не можех да го направя,а до ушите ми достигаха думи като "не знаеш" и "обичам".Нима парещи бликащите сълзи бяха предизвикани от този момент и прелестната ми годеница държеше да ми каже,че ме обича само някакви 45 минути преди да ми се врече пред олтар?!-жест,който едва ли би направила ако беше обратното,а и без това някъде в клетвата си пак щеше да го спомене...Защо пък да не го направи и преди това,тъпако,не разваляй момента."И аз те обичам,Камий",щях да кажа,но реших да я остави да довърши.Но оттам нататък всичко стана много по-объркано и изглежда наистина си струваше да си задам въпроса,коя е тази млада жена?.
-Пресвета Богородице!-съвзе ме ахването някъде зад гърба ми.Ако не беше то,едва ли още толкова време щях да бъда способен да реагирам.Испанският акцент на жената ясно се долови,когато тя побърза да поднесе своите извинения.Въпреки сериозността на разговора,който щеше да се наложи да проведем с,все още, годеницата ми,не можех да виня госпожата за реакцията й,защото Камий изглеждаше секващо дъха невероятна.-Простете,аз тъкмо привърших с господина и щях да си тръгвам.-усмивката й се долавяше в тона й,а също и това,че гледайки ни двамата,предизвикваме възхищение.Вече на няколко пъти беше споменала,че сме перфектната двойка.Нарамила козметиката пред гърдите си,тя ме заобиколи и излезе в коридора,подканвайки Камий да влезе вътре.-Красиво майско цвете...-намигна тя на Кам и с топла усмивка присъедини поглед към този обожавания и пълен със сълзи,който ми изпрати булката в този момент.Не можех повече да контролирам поразенето си състояние и се зарадвах,че тя побърза да си иде,защото най-вероятно вече започваше да се чете по лицето ми,че нещо не е наред.Отстъпих назад и се отдръпнах от вратата.Колко ли мина и сияещата Кам или по-скоро просто Кам,носеща сияеща рокля,влезе след мен и затвори вратата.Само,че не каза нищо повече.
-Кам...-че устата ми се изкриви в измъчена гримаса ясно.Пръстите ми се стрелнаха да разрошат косата,но се сетих за усилията,хвърлени,за да изглежда така.Оставаше малко до церемонията,а аз все още исках да се явя навреме.Изпъшках,като ранено животно и дадох зелена светлина на емоциите си.Личеше си,че съм втрещен и гласа ми трепереше,задавайки и един отчетлив единствен въпрос.
-За себе си ли извърши всичко това?-после осведомих повече себе си,отколкото нея.-Най сетне потайното богатство на семейството на момичето,което безумно обичам,започна да не ми е толкова съмнително,относно произхода си.Обясни ми!-врътнах се на пети и й отправих молбата си.Беше такава:колкото и заблуден да се чувствах не можех да не го поднеса по най-деликатния начин.До сега никога не й бях крещял