The island of temptation.
Добре дошли на Острова на изкушението!
Не пропускайте уникалната възможност да се регистрирате при нас и да станете част от форума с най-интересната и различна идея.Създайте си герой и се потопете във водите на забавлението. (:
Welcome.
Добре дошли в Island of Temptation! Островът изглежда мирен ,но ах дълбоко се лъжете! През ноща Човекоядеца тръгва на лов! Гледайте да сте се прибрали преди луната ...
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери.
Пон Ное 05, 2012 12:44 pm by Loras

» Daniel Greyson
Нед Окт 28, 2012 11:54 am by Daniel Grey

» Н а т а л ь я
Нед Окт 21, 2012 5:40 pm by Cher.

» Измисли прякор на предишния
Чет Окт 18, 2012 2:34 pm by Amber Show

» Amber Show
Вто Окт 16, 2012 4:54 pm by Amber Show

» Claire McAdams
Вто Окт 16, 2012 4:53 pm by Amber Show

» Приятели на форума.
Вто Окт 16, 2012 3:38 pm by Cher.

» Търся си БФФ. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:52 pm by Claire McAdams

» Търся си другарче за РП. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:06 pm by Amber Show

» Търся си половинка. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:03 pm by Amber Show

Top posting users this month

Посещения
Free web counter
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 18, на Пет Окт 04, 2013 1:58 pm

Преди няколко дни..

Предишната тема Следващата тема Go down

Преди няколко дни..

Писане by Катлийн. on Нед Окт 14, 2012 6:19 pm

Тъмнина се тегнеше из целия остров някъде из тъните квартални улички се чуваше плач ,но дали беше на дете или на пораснало момиче ?! Никои не можеше да каже докато не види с очите си .Лек и хладък вятър преминаваше през прозореца на семейство Денвър ..Катлийн бе сама в къщата чуваха се стъпки и скърцане от старите прогнили стълби .Тя не можеше да стои сама в тях беше я страх от самотата .Взе си душ и се облече сложи високите си обувки и взе чантата си .Излезе от къщата и се запъти към близкия бар .Влезе в бара бе претъпкано имаше толкова много хора ,че не можеше да се размине с тях всички се смееха и веселяха Катлийн не беше чак толкова щастлива макар и да бяха минали доста години от случката с баща й тя все още не можеше да си прости за постъпката си.Седна на бара и си поръча уиски с лед бармана я погледна и й поиска картата ,но тя не му я даде нямаше начин да му я даде .До нея стоеше малко по възрастен мъж тя бързо го огледа и му се усмихна . Имаше нужда точно от това ..нее говоря пълни глупости ... Катлийн се обърна към него и кръстоса нежно краката си .Усмихна се чаровно и се огледа отново около целия бар .После върна погледа си на мъжът стоящ до нея .Малка тънка усмивка се появи на лицето на малката сякаш искаше да има по голям брат в този момент или поне приятел които да я обича адски много ..Без да се замисли вдигна високо глава и тръгна да го заговаря ..
-Ъмм ...Хей .. Сам ли си ?! -каза тъпо и го погледна право в очите .
avatar
Катлийн.

Брой мнения : 12
Join date : 12.10.2012

Това съм аз:
Квартал: Miao
Години: 17
Занимание:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди няколко дни..

Писане by Tyler Lockhart on Нед Окт 14, 2012 7:07 pm

Неделя. Събуди се, пребори се със зъбната плака, не успя с да направи това с непокорната си коса, но какво пък толкова. Тя никога не е имала съвсем правилна форма. Едва ли сега това щеше да се промени. Никакъв шанс.
Неделя. Обходи хотелската си стая. Обстойно. Провери всяко малко ъгълче, където можеше да се крие нещо интересно. Резултата? Ха, че какъв може да има? Това бе хотел все пак. Нямаше никакви следи някой да е бил настаняван в стая 42. Локхарт трябваше да признае, че камериерките са свършили добра работа. Въпреки че не са оставили нещо интересно наоколо...
Неделя. Телевизия, разбира се! Най-добрия приятел на човека! Май анимационният рижав котарак казваше така. Което не го прави по-малко вярно. Така... Първа програма – френска кухня, втора – френски деликатеси, трета – о, руски сериал. Сигурно бе отпреди петдесет години. Локхарт не можеше да различи мъжа от жената, да, толкова лоша бе картината. След около пет минути дистанционното се развали. Опита се да го изключи от копчето на екрана, но уви то отдавна не бе в изправност. Страхотно! Сега беше заклещен в невъобразимо скучна стая с възможно най-ревливия сериал от петдесетте. Неделя! Има ли по-добра дума заместваща отчаяние?
Трябваше да излезе навън. Попринцип смяташе да не го прави, като се има предвид, че е неделя и така нататък, но сега нямаше избор. Да гледа цял ден сапунени сериали? Не е точно дефиницията на „почивка”. Ако беше нормален работен ден и той се намереше така отегчен, щеше да потърси някой бар, казино, щеше да подуши къде се въртят парите, къде се раздават карти и се хвърлят зарове. Но сега... Или пък да... Барът поне. Не бе чак толкова лоша идея. Имаше някаква приказка за махмурлука от неделя вечер. Странно, но вече не я помнеше. Още по-добре. Така нямаше какво да го спре. А и все едно, че нещо щеше да му повлия отрицателно. Може би само и единствено, в много, ама много редки случай, ако имаше басейн в стаята си. Но тъй като това не бе част от опциите на хотела, е, трябваше да се намери друго, заместващо занимание.
Облече се набързо, обръщайки внимание само на вратовръзката и дебелото палто. Вън не беше рай под небето с температура 40 градуса, а и още нямаше капчица алкохол в кръвта си. Дано после запомнеше къде го е оставил .А ако имаше късмет, щеше да го вземе със себе си... Да, сигурно щеше.
Барът бързо се намери. Или пък барът него намери. Няма значение. Съвсем скоро стоеше на бара с чашка блестяща течност в ръка и подобие на глуповата усмивка. Още беше разумен. Още. Докога ли? Не знаеше дори името на течността в чашата си. И интересно как това ни най-малко го интересуваше.
На бара до него се настани някакво младо момиче. Мисълта, която мина през главата му, бе „Вече ги пускат деца! Без проверка. Ще ми хареса това място”. В този момент момичето се обърна и го заговори. Нямаше никого друг наоколо, така че той предположи, че се отнася за него.
- Хей. – Тайлър изведнъж премина в добро настроение. Това бе първият местен, с когото се заговаряше. – Винаги, когато мога! – отвърна на въпроса й, решавайки, че сега е негов ред да продължи. – Ами ти? Предполагам имаш име...
Като мислено добави „Име, различно от това на фалшивата ти лична карта...”. Не можеше да вини тийнейджърите по никакъв начин. На техните години бе същият девол.
avatar
Tyler Lockhart

Брой мнения : 4
Join date : 14.10.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите