Фара Л-М.

by **Leech.** Нед Окт 14, 2012 8:45 am

Всичко започваше отново.
Можеше ли да има толкова покъртителен късмет? Беше ли прекалено много да иска една изведена до край среща, изцяло нормална и далеч от всички проклети усложнения, с които идваше проклетото й "наследство"? Да де, то и едно наследство няма що... трудно е да се възприеме за такова и да се взима насериозно колкото и да се опитваше да й се вре в очите през цялото време, двадесет и четири часа в денонощието. Никога не си бе падала особено много по тези неща и дори едва от скоро вярваше в наследствената приемност. Едно нищо и никакво ДНК гордо й се пъчеше, играейки си ролята на определящ фактор за цялосното й съществуване и в случая сме далеч от разговорите за наследявани кръвно и семейно болести. Ставаше въпрос за друг вид наследства, за нещо по-концентрирано и в съвсем различен диапазон. Как бе възможно да има все още такива неща по света? Да наследиш цяла една мрежа, престъпна мрежа, обхващаща почти целия свят й се струваше като сюжет от исторически роман с тази разлика, че натоварените на нейн гръб отрепки в писмен вариант щяха да са злато и наследствена благородност. Но за хората с нейната кръв и фамилия то си бе почти същото, водеше се елит сред елита на... най-пропадналите и опасни престъпили закона индивиди. Най-лошото бе, че въпреки нежеланието й да се занимава те продължаваха да я осведомяват редовно за движението на организацията, за нейното развитие и бъдещите й планове. Всички тези хиляди души с траен абонамент за ада, изработен с наистина честен труд, я смятаха за свой тартор и официален лидер на абсолютно всичко що влиза в границите на престъпната мрежа наследявана поколение и поколение по нейна бащина линия. Всеки следващ се стараеше да я разшири и дефакто в момента много малко не спадаше към нея; само някакви организации достатъчно силни да оцелеят сами имаха енергията да продължат да оцеляват и да пазят някаква идентичност изправени пред корпоративното чудовище на Мориарти. Не можеха ли да изберат някой друг? Баща й категорично бе завещал всичко на нейно име преди да се случи онази странна инцидентна катастрофа с влак пътуващ от Лондон до Ливърпул. Думата му се водеше закон и нищо не можеше да я разчупи- вече три години се опитваше да го направи но усилията й оставаха абсолютно безплодни. Всички тези отрепки я боготворяха по причини, които не разбираше. Реално не бе престъпвала закона нито веднъж, ако не броим онази кражба на дъвки, когато бе на шест годинки. Не бе колила, не бе бесила и със сигурност не бе давала заповеди това да бъде вършено. Нито едно поръчкото убийство не бе намаляло баланса на милионите в банковата й сметка, трупащи се самички с наистина скоростно темпо. Не владееше документи фалшифицирани и плод на чиста корупция също както никога не бе влизала с взлом на чужда територия, дори през бунтарските си пубертетски години. Нямаше нищо, нищо за което да може да се хване човек освен счетоводните й умения необходими за поддържането на нормалната и мунданна страна на корпорацията. Общественото й лице, така да се каже. Онова служещо за прикритие на всички сенчести и необяснимо криминални "инциденти" случващи се на територията на различни държави. Защо държаха на нея? Само името ли бе или имаше нещо друго? Баща й спокойно можеше да остави всичко на малкото й братче и да не я измъчва... но в неговите очи се бе оказала по-достойна наследница. Да не би да бе намек, че някой ден просто щеше да се изнерви до степен в която да зареже преструвките и да се отдаде на черната котка в душата си? Искрено се надяваше да не е така, защото дори не можеше да си го представи. Не се виждаше с пистолет, използвайки го, макар и да имаше отлични познания как да си служи с него и доста точен мерник. Важеше за няколко вида огнестрелно, бяха я водили на много уроци за да осъвършенства разнообразни изкуства. Самите й интереси се бяха събирали в по-прости и момичешки желания като ездата, например, но кой да слуша? Не, не й бяха отказвали нищо но дори майка й я бе гледала с липса на сериозност; беше хванала и двата си родителя да обсъждат как това е само "временна обсесия" и "ще й мине, не се безпокой". Какво знаеха те, което тя не знаеше? КАКВО ЗНАЕХА ВСИЧКИ ЗА НЕЯ, КОЕТО ТЯ НЕ ЗНАЕШЕ?
Просто искаше една спокойно развила се среща, не беше много. Ето, почти бяха стигнали до десерта и много малко оставаше да отбележи победа- което бе точно преди ужасяващата й карма да се задвижи и да я изправи пред поредния проблем. Девън й бе допаднал- по-възрастен от нея с няколко години, той бе преуспяващ адвокат в голяма семейна кантора. Имаше кестеняви очи и коса като узряло жито, която прекрасно се връзваше с благия му глас и чаровна усмивка. Беше се държал джентълменски с нея, дърпайки й стол, избирайки виното. Вечерята бе лека, изискана и крайно напоена с чисто очарование, в което Фара бе намерила сериозни причини да има желание срещата да се повтори. Очевидно и той бе на това мнение защото черно на бяло й го бе изложил като твърдение, гордо извивайки устни в топла усмивка. Беше се изчервила, което само доказваше колко перфектна бе ситуацията. Оставаше само десерта и може би целувка за сбогуване; останалото щеше да е изпращане и пламенно сбогуване. Вече бе убедена, че иска отново да чуе смеха му и крайно британското чувство за хумор, което й бе напомняло за някой от благите моменти на господин баща й. Преди да поднесат черешовата торта за нея и крема карамел за него изстрели бяха отекнали в помещението, което все още се водеше последен етаж на многоетажна бизнес сграда, превърнат в елитен ресторант. Група идиоти с добре скроени и вероятно много скъпи костюми се бяха материализирали от нищото, говорейки неща за заложни и пръсване на мозъци при погрешно движение и поведение. Бяха ги накарали да легнат на земята, където да са минимално полезни и Девън се бе опитал да я придърпа надолу, очевидно обладан от някакъв страх. Искаше й се да го успокои по някакъв начин и да му даде от собственото си ледено спокойствие но не й се отдаде и можеше само да го последва. Бандитите обаче бяха взели бавенето й за знак да се заядат и грубо отново я бяха вдигнали нагоре. От там насетне можеше само да брои; стори й се прекалено много да започва предстартово от десятката, все пак мъжът бе прекалено близо до нея и здраво я държеше за лакътя насочил пистолет към главата й. Три й се стори по-подходящо и тя кротко отброи, сподавяйки въздишка. Непознатият се облещи, внезапно правейки връзката. Как нямаше да я направи? Беше убедена, че тези задници са от работещите за корпорацията(не можеше да каже "от работещите за мен" макар и да бе истина) и въпреки очевадно тъпата му физиономия с рибешки очи и мазна косица все пак имаше някакво самосъзнание и основни наченки на интелект. Пусна я като ужилен и страшната аура се замени с тази на малко дете отговарящо за пакост пред госпожа майка си. Дори имаше и пелтечене в мрънкането под нос, което бе започнал да развива на бързи обороти.
- Ааа, шефе, не исках. Сори, наистина сори, никой не каза че ше сте тука под прикритие. 'сичко си върви по плана, грижи да нeмате, ше гръмнем няколко глави ако требе, ше ограбиме трезора на банката и нема да има никакви проблеми, нъл тъй? - той явно бе решил, че тя е тук за да се включи в престъпната им мисийка и това хич не й допадна. Присви очи и това го накара да отстъпи крачка назад. Поне за това можеше да е благодарна, те наистина се страхуваха от нея. Каквато и да бе причината.
- Не знам за какво говорите господине но ще се възползвам от правото да мълча, докато съм заложник. - и за искрена изненада на всичките му дружки, включително и господин Рибешко Лице, тя клекна и се присъедини към Девън на земята.
- 'ма шефе-е! То са е добро време да го махнете тва прикритие колкото и да сте се вживяла. Нал' сме тука, немате грижи и всичко ше е ок.
- Не знам за какво говорят, сигурно ме бъркат с някого. - изсъска девойката на своя рус сътрапезник. Той я гледаше с ужас, очевидно правейки си грешните изводи. Те винаги си правеха грешните изводи- и то само защото някакви пълни престъпни отрепки я боготворяха и наричаха техен работодател, което си бе доста повърхностно засягане на темата. Нещо й подсказваше, че до втора среща няма да се стигне и това я накара да се ядоса на фона на мрънкането на рибешкия изрод. Беше нещо отново свързано с опитите му да я успокои, че всичко е наред и че просто трябва да спре да се вживява и да им помогне да си довършат удара до край. Аман от наследственост!

Case one.
Анджело Манчини.
a.k.a. Anjelo the butcher.
Image unavailable.

Анджело е мъж навлизащ в своите петдесет години, който винаги е играл ролята на бодигард за Фара, още от нейното най-ранно детство. Верен е до гроб на господин баща й по причини, които никога не са били обсъждани пред младата наследничка; не е ясно за какво става въпрос но е нещо свързано дълбоко със случки засягащи Нигерия и някакъв отряд наемници. Стара история и като досие е запечатано до края на абсолютно всички вечности. Самият Анджело е от голяма италианска фамилия, разбира се замесена в мафията до абсолютно последното кокълче и молекула. Запазената му марка, когато извършва поръчково убийство, е да простреля жертвата си на незначителни по местоположение точки в четирите крайника и след това бавно да го задуши с помоща на найлоново пликче. Почти класическа история, но не на нея се крепи шантавия му прякор. Той идва от една "бизнес" сделка протекла наистина грозно, превръщайки се в кървава баня- именно тогава Анджело е имал някой наистина особени попадения, включващи изтръгване на различни телесни органи с помоща на голи ръце. За мъж на тази възраст е невероятно силен и атлетичен а неговите метър осемдесет и девет го превръщат в заплашително извисяваща се грамада. Един тон добре тренирани мускули и тяло, което от горе до долу е покрито в белези; към това може да добавим мустак и дълга снежнобяла коса, която винаги е в плитка, както и зловещата превръзка, минаваща през едното му око- това, което още преди сума ти години е загубил плащайки дълг към друго мафиотско семейство. Към Фара отношението му е смесено между чист професионализъм и почти притеснителна вярност и леко бащински наклонности, като не е ясно кое кое предхожда. Почти винаги е в нейна компания- или плътно застанал от лявата й страна, или на няколко метра, очакващ кротко да настане неговото време за действие.

Case two.
Аделина Валериуз Мор
a.k.a. The Hybrid Killer.
Image unavailable.

Когато кажем "учителка по танци" последното, което може да ти изникне в главата е Аделина Мор. С бялата си кожа, като че ли мината с огромно количество театрална пудра, и дългите абаносовочерни коси, по би подхождала за някоя готическа дама, чиито идол в живота е Мортиша Адамс. Слава богу характерът й стои далеч от всичко това и дамата е жизнерадостна натура, която лесно се вписва като душа на всяка една налична ситуация. На възраст е някъде около тридесет и четири, но не изглежда на толкова и може дори да мине за много по-младо момиче. В компанията на Фара е от точно седем години и си е поставила за цел да я превърне в идеала си за жена- перфектна във всяко едно отношение и също толкова смъртоносна, може би и дори малко повече. Поради тази причина младата Мориарти е свикнала да намира от раз зашитите в подплатата на бельото й остриета и напоените с отрова ръкавици и ... така нататък, списъка е дълъг и прекалено обширен. Аделина е на служба "в семейството" от както се появява в една дъждовна вечер на прага на офиса на господин Мориарти-баща, захванала се с възхваляващи величието му слова. По неясни причини е невероятно отдадена на маниакалната си обсесия по цялото семейство и от това идват огромните й нива на вярност и отдаденост на задълженията й. Преди се е подвизавала като сериен убиец, от части и наемен, който е известен с доста уникалния подпис, който си оставя- нито едно убийство не е свързано с друго и реално не може да се говори за еднакъв извършител в полицейските среди; в престъпническите е друго и там се слави с огромно уважение заради плашещата си оригиналност във всичките тези кървави престъпления, надминаващи стотната бройка. В живота на Фара освен учителка по танци е и фризьор, стилист, компания и каквото още се наложи, талантите й са прекалено много. Не обича да я виждат в обществото с ЛаРош, така че пази дистанция.

Case three.
Уейс Чандър.
a.k.a. Truth or dare
Image unavailable.

Ако Анджело е уравновесената бащинска фигура а Аделина е майчината, то Уейс ще е лигавото и пропаднало хлапе, което не става за нищо и е обществен враг на който можеш да се сетиш... и още малко отгоре. Едва на деветнадесет това същество бе търсено за множество наистина големи престъпления, включващи изнудвания, кражби, фалшификации и дори убийство и не една престъпна организация го бе взела на прицел, дебнеща кога ще се почерни в очите на корпорацията и ще го изритат, лишавайки го от протекция. Мръсноруса коса и татуировки в добавка с много пиърсинг и нездравословната аура на зависим от амфетамини би довела до точно описание на външния му портрет, останалото е просто подробност. Разковничето обаче се крие в ужасния му характер и неспособността да спре да говори- ще те провокира по всеки един възможен начин и то с помоща на крайно много цинизми и нападателни фрази, което е причината често да се мотае с прекрасно счупен нос и многобройни синини. Прякорът му идва от непрестанното предоставяне на предизвикателства в една или друга ситуация и това е начина му на работа в една потенциално социална среда- ще извади най-лошото, ще го пресее и гордо ще ти го донесе после в омазана и крадена кой знае от къде хартия. Фара го ненавиждаше искрено, но не бе единствената и въпреки всичо... не можеше да се спори, че подобна отрепка бе изключително полезна и за това баща й го бе и още го държеше близо. Уейс има дарбата да разнищва абсолютно всичко от край до край с едно крайно женско любопитство и от там идват всичките му таланти на шпионин и разузнавач- толкова много се набива на очи, че реално е напълно... незабележим и това е перфектното му прикритие.

Case four.
Девън Колинс.
a.k.a. Mr. Shiva.
Image unavailable.

Гореописаното трио си има още един спътник, който може би по симпатии е фаворит на мис Фара. Става въпрос за съществото известно като най-добрият майстор на измамата в криминалния свят, един истински майстор и виртуоз в това да променя лика си и образите, в които се вживява. Един ден ще е американският посланник а в друг просто девойка от огромен харем; никога не можеш да очакваш на какво плато ще ти се поднесе и каква ще е гарнитурата в добавка. В малкото стилизирано домакинство на младата наследница Девън играе ролята на мистериозното присъствие, което винаги по някакъв начин ще е част от ситуацията- дали ще е дъртия и дебеличък господин, който ще седи на масата до Анджело, очаквайки заповеди, или нисичката сервитьорка с лунички и рижава коса- значение няма, все по някакъв начин ще присъства и това ще е достатъчно за да се държи ситуацията под контрол. Ако случайно е възпрепятстван ще е като гостуващ хакер в системата поддържаща най-близкото устройство с елементарен bluetooth. Верен е на семейството заради дълг, който се опитва да плати и който явно е в някакви космически размери, защото от дълги години е на служба и все още не е доближил някакво изчерпване. Тънка уловка е фактът, че никой не знае как наистина изглежда, на колко е и какво всъщност прави през свободното си време; още едно нещо, за което просто не се задават въпрос. Голямата тайна къде е? Девън всъщност дори не е мъж, всичко това също е огромна измама. Истинското име е Дея и личната й гордост е, че все още помни истинския си външен вид и него ще го използва в най-грандиозната "игра" в живота си, когато и да е това. Моментът още не е настъпил.

Case five.
Клауд ЛаРош-Мориарти.
codename: THE lil' brother.
Image unavailable.

Клауд е малкото и много обично братче на Фара, двамата са изключително близки. В момента е под нейни грижи и има пълно попечителство над шестнадесетгодишния му задник, което си е сложна мисия само за себе си. Хлапето посещава високоплатено частно училище, което е събрало в себе си най-богатите лигли и лигльовци в града- всичките до един синчета и дъщерички на богати и значими индивиди от West Coast. Важно е да наблегнем на този факт, защото Клауд живее за това да вгорчава живота им и открито да се изявява като антисоциално зло, което напълно противоречи с обикновенно кротката му и много блага натура. Пубертет, иди и търси логика. Младежът се замесва редовно в някакви проблеми, но не от лошата перспективна страна на въпроса; по-скоро всичко е добре премислено и реално е един добър старт за наследник на цялата тази корпорация, оставена от господин баща им. Никога не е имал желанието да я наследи изцяло и самостоятелно, за това е благодарен на ролята си на втора цигулка след сестра си; смята, че така би имал най-широко поле за изява в сферата, която си е избрал. Открито мечтае да стане пълноправен хитман, но да работи странично от наемническата организация на братовчедите по майчина линия, след като все пак са в не особено приятелски взаимоотношения едни с други. Работи смело по въпроса и тренира при най-добрите индивидуалисти на служба за семейството му; от скоро изпълнява малки поръчки и вече е доказал че има хладнокръвния талант, който се изисква за подобна професия. Не се свени да натисне спусъка и това не го преследва като някакво престъпление- тук се обаждат дългогодишните престъпни гени умесвани в ДНК-то му. През свободното си време обича да е в малката компанийка от приятели, която си е събрал през годините и да се забавляват- и не, не говорим за наркотици и диви купони, макар и такива да има. По-скоро вечери с вредна храна и конзола пред огромната плазма, това е по-точно като описание. От скоро експериментира с половите си предпочитания и за сега всичко клони към собствения му, което не го притеснява. Правил е достатъчно експерименти за да се довери на везните и посоката към която клонят. За да направим общо заключение може да кажем предимно, че Клауд е добро хлапе- съвестно и с интересно развиващ се интелект.. въпреки поръчковите убийства.

Case six.
Еманда ЛаРош&Майкъл Мориарти.
codename: Mommy and Daddy.
Images unavailable.

Ах, тук може да говорим само за любов от пръв поглед. Било е по време на терористичен акт в Афганистан- господинът е бил пряко отговорен и водещ цялата акция а госпожата невинна заложничка-туристка, пребиваваща в държавата само от четиридесет и осем часа. Един поглед над всичките заплахи, прах от взривената сграда в края на улицата и летящи куршуми и толкова е трябвало за да им омекнат колената и на двамата. Пред децата си и до ден днешен с радост поддържат теорията, че не са наясно кой кого пръв е тръгнал да изнасилва но като акт и от двамата е било доста злокобно и наистено с емоции и страст. Няколко дни по-късно сключват брак по местни традиции и от това се започва дългогодишното им съжителство. Господин Мориарти, както неведнъж вече упорито сме намеквали, е отговорен за разширяването на семейния бизнес с консултациите над престъпното общество до степен в която неговата дума е закон за всички тези погубени душици- толкова и не само, защото от няколко поколения в семейството му всичко опира до контрол на пазара преди предлагане на него. Добре е да намекнем, че организацията, тази така уважавана и превъзнасяна корпорация е огромна по мащаб и наистина разпростряла се по всички континенти; и казват, че гигантизмът отдавна не бил на мода. Еманда е дете, единствено при това, на заможна френска фамилия с примеси на силна арабска кръв достигаща чак до някакво старо благородническо семейство произлизащо от последния султан. Особена душа, развейпрах и олицетворение на романтиката като цяло, тя е пълна противоположност на господин съпруга си, който ако не друго е сериозен и дори зловещ в голяма част от времето. Има разнообразни хобита но дълготрайното родителско тяло като изпълнение не е сред тях, за това и Фара и Клауд са на самоотглеждане от доста невръстна възраст; това не значи че не ги обича, просто е ... абстрактна. Господин съпругът й се прави на умрял от известно време и живеят разделено, без да броим страстните срещи на разнообразни локации по света. В останалото време е в Милано, където подготвя модна колекция и отваряне на нощен клуб.

Case seven.
Фара ЛаРош-Мориарти.
Фара Л-М. Tumblr_lxn4uriWMS1r0k2r8o1_250

Фара Л-М. Tumblr_lxn4uriWMS1r0k2r8o5_250

Age: 21.
Born: 10 ноември, Париж. Родена е предсрочно и е дошла като изненада.
Образование: Основното си образование е получила в частно училище в Монреал; университетско, философия, Браун. Владее свободно френски, испански, италиански, английски и някакво арабско наречие, което е прихванала то майка си. Оправя се малко с руски, а от мъртвите езици чете и разбира перфектно латински и старогръцки. Сред личните си постижения може да впишем медалите по езда и свободен стил плуване, както и черен колан в някакво източно бойно изкуство.
С дълбоко уравновесеният си и зрял характер Фара има достойна да отива външност; тя е дама със слаба и източена фигура, която е добре надарена в правилните места за да се получат пропорции на които всяка жена би завидяла.. ако е повърхностна и се интересува само от това да прилича на изплюта от страниците на модно списание. Млечна кожа с черни коси и искрящо сини очи я вкарват в графата на рядката, но все пак стандартна красота, но женствеността и странния примес от няколко култури в кръвта й достигат до създаването на изцяло запомняща се аура. Обичайните тоалети са черни, подчертаващи фигурата й и към това винаги има порция много солиден и много тежък грим, който е единственото, което я състарява; личната й драма е, че изглежда прекалено млада за годините си. Разбира се, този така перфекционализиран лик пада веднага щом се шмугне в дебрите на апартамента, който дели с братчето си; тогава с дни може да се размотава в една и съща отвратително подтискаща пижама, занемарила косата си до огромна рошава буца сено. Любимото й състояние се нарича "няма ме" и включва някоя аудио книга, кофа сладолед и ... миене на прозорци. Има домашна прислуга и всичко, но най-истинният й освободител на натрупан стрес е именно търкането на гигантски парчета стъкло с препарат, вестник и специална кърпа. Старае се да държи това си хоби далеч от всичко, подхождайки с едно професионално разграничаване.
В момента се грижи за масивен голдън ретривър на име Моли; подарък е от госпожа майка й за последното й рождение заедно с вила на Хаваите, която да отива на кучето. Вероятно поредното нещо вдъхновено от филм- това бе заключил брат й преди да я остави сама с "чудовището". Сега бе някак свикнала с него и дори достигаха до разходхи веднъж дневно, макар и любвеобвилната пухкава маса откровенно да я плаши.