На острова преди една седмица

by **Шарлийн Уитсток** Вто Юни 12, 2012 3:43 pm

Днес деня беше повече от ужасен. Най-накрая се изнесох от вкъщи, но лудата ми глава ми казваше, че новото начало е когато всичко е ново. Някой хора сменяха дрехите си, други прическата си, трети приятелите, аз смених града и единственото, което бях запазила, бяха любимите ми кецове и един малък сак с дрехи. Качих се на първия самолет, за който успях да си купя билет и се отпуснах спокойно. Пътуването се оказа по-дълго, отколкото очаквах, но най-накрая бях тук ... Къде беше това тук? Понякога се чудех как ми идваха подобни глупости на главата, но ми беше забавно да не знам къде съм. Не се чувствах затворена на някакво място, защото реално погледнато, бях напълно свободна ... и безотговорна, но това беше друг въпрос. В продължение на не повече от два часа обикалях града, който в последствие се оказа остров, докато не ми писна. Никъде не можах да намеря евтин мотел, в който да отседна, а парите ми определено не можеха да покрият повече от 2 седмици в хотелите, през които бях минала и това само ако спра да ям. Отчаях се напълно, затова реших да отида в парка и да се усамотя на някоя пейка, докато реша какво да правя. Може би щях да се прежаля и да дам малко повече пари за една нощувка, а утре щях да си намеря работа с квартира.
Минах през някаква бутка и си взех кутия цигари, а след това тръгнах към първата пейка, която видях. Седнах спокойно върху облегалката, слагайки краката си на седалката, като пуснах сака си на земята и започнах нервно да ровя в джобовете си за огънче. Сериозно ли? Винаги носех в мен запалка, а сега не можех да намеря. Избеснях ужасно много, защото всичко това ми идваше малко в повече, но мислите ми бяха прекъснати от следващата ми каръщина ...
През годините имах какви ли не ужасни ситуации, в които се излагах невероятно много, но тази беше най-ужасната от всички и се радвах, че вече се смрачаваше и хората бяха по баровете, а не около мен, за да ми се смеят.
Видях силуета на някакъв мъж или поне мислех, че е мъж, защото ми изглеждаше прекалено едър, за да е някое "по-големичко" момиче, но странното беше, че сякаш се приближаваше към мен. Започнах да гледам нервно назад, дали зад мен нямаше някой, към който отива и просто си въобразявам, но от толкова много въртене, накрая изчезнах от погледа му. Бързо се "сближих" със земята, което не беше никак приятно, но напоследък бях толкова непохватна, че няма на къде повече. А мъжа ... той може би просто минаваше по алеята, защото когато се обърнах и седнах на дупето си, макар и все още на земята, видях как мина покрай мен и ме погледна странно, а аз се усмихнах сконфузно.