The island of temptation.
Добре дошли на Острова на изкушението!
Не пропускайте уникалната възможност да се регистрирате при нас и да станете част от форума с най-интересната и различна идея.Създайте си герой и се потопете във водите на забавлението. (:
Welcome.
Добре дошли в Island of Temptation! Островът изглежда мирен ,но ах дълбоко се лъжете! През ноща Човекоядеца тръгва на лов! Гледайте да сте се прибрали преди луната ...
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери.
Пон Ное 05, 2012 12:44 pm by Loras

» Daniel Greyson
Нед Окт 28, 2012 11:54 am by Daniel Grey

» Н а т а л ь я
Нед Окт 21, 2012 5:40 pm by Cher.

» Измисли прякор на предишния
Чет Окт 18, 2012 2:34 pm by Amber Show

» Amber Show
Вто Окт 16, 2012 4:54 pm by Amber Show

» Claire McAdams
Вто Окт 16, 2012 4:53 pm by Amber Show

» Приятели на форума.
Вто Окт 16, 2012 3:38 pm by Cher.

» Търся си БФФ. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:52 pm by Claire McAdams

» Търся си другарче за РП. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:06 pm by Amber Show

» Търся си половинка. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:03 pm by Amber Show

Top posting users this month

Посещения
Free web counter
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 18, на Пет Окт 04, 2013 1:58 pm

The Silk Mansion

Предишната тема Следващата тема Go down

The Silk Mansion

Писане by Camille du Barry on Чет Юни 07, 2012 3:15 pm

Допреди година на мястото, където сега бе разположено имението нямаше нищо, а сега вече имаше поне дузина човека - живеещи вътре, освен собственичката. Зад имението се простираше огромна тревна площ, ниско окосена, с много редуващи се градини и поляни и огромен фонтан точно в средата. Най-красивата гледка бе от покрива, където често можеше да се намери и самата Камий, освен в библиотеката.

Вероятно обзавеждането щеше да приключи и по-бързо, ако не се налагаше да се чака за някои мебели, които произвеждаха специално за нея. Бе суетна относно дома си, но не се срамуваше от това. Дори бе горда. Тъй като познаваше изкуството и модата във всичките им форми и варианти, дори това да означава границите им да са размити. Именно това бе една от причините обзаведен домът й да струваше повече, отколкото малък тропически остров. Как си го бе позволила, това бе друг въпрос.
Всеки етаж от имението имаше собствен характер. По-скоро отговаряше на част от характера на собственичката си, но качвайки се от етаж на етаж сякаш се пренасяш за секунди в съвсем друга жилищна сграда.

Партерът бе отделен за прислугата, както и за два гаража, където бяха колите на баронесата. Голяма къща като тази бе невъзможно да се поддържа без дузина чистачки, градинари, имаше и една готвачка, чиято работа бе една от най-лесните.

И стигаме до първи етаж. След прекрачването на прага на имението, гостите, колкото и близки да бяха на младата дама бяха канени във всекидневната на първия етаж. Ако се обсъждаха някои делови въпроси, макар младата жена да бе една на 21 години, това ставаше в кабинета й, но за това - после.


Непосредствено до всекидневната без каквито и да е прегради, врати и други варианти, които ограничават пространството в помещението, бе малката трапезария, най-често използвана само за закуска. Едно от нещата, на които Камий държеше още при проектирането на бъдещият й дом, бе стаите да са големи и просторни.

На етажа имаше и две спални за гости, със собствена баня и тоалетна.


В отделно помещение се намираше официалната трапезария, където се обядваше и вечеряше, при наличието на дори един гост.

По-малък хол също намираше място на етажа. Първоначално Камий не разбираше как биха се събрали всички стаи на един етаж и какво би правила с другите три етажа, но както се казва: „Най-добрите идеи идват докато спим” – след няколко нощи, отредени именно за сън, раждащ идеи – воала!


Продължаваме с втория етаж, а междувременно май е добре да спомена, че коридорите в цялото имение също бяха със собствен характер, те не се променяха със етажа, на който бяха разположени, също както и стълбите. И може би очаквате някъде тук да се появи и асансьор, понеже именита вече се строят със собствени асансьори. О, да, и тук имаше един такъв, но за него знаеше единствено собственичката и архитектът, който ръководеше и самия строеж. Бе човек, на когото Камий разчиташе, така че той бе наясно с тайните й. Но да се върнем към втория етаж.



Както казахме коридорите и на този етаж не се различаваха от тези на другите. Първата стая, в която попадаме е всекидневната. Едва третата, но аз споменах, че всеки етаж е и като отделна къща, с отделно семейство, живеещо в нея. Тази всекидневна обаче бе различна с това, че имаше два входа (не намесвам интериора, защото тогава мога да ви говоря с дни).



Следващата стая, в която се влиза както от коридора, така и от всекидневната, това е трапезарията.


Преминаваме в кухнята, която е доста по-светла, но все пак запазила характера на етажа си.

Стигаме и до неприкосновените части, които се водеха под названието „Кабинетът на Камий”, който не бе особено голям, по нейно желание, но съдържаше документи, които дори да попаднат в неподходящи ръце не биха представлявали никаква заплаха за жената. И всъщност от целия етаж жената посещаваше единствено кабинета си. Другите стаи бяха доста тъмни и често я потискаха, нейна вина, но нямаше време да се оправя с интериора на цял етаж тези седмици. Може би след месец-два.


Третият етаж създаваше усещането, че е доста по-просторен и обширен, отколкото другите два. Това бе внушено най-вече от топлите цветове, които присъстваха тук в много по-голямо количество. И все пак не казвам, че всичко бе в бели нюанси. Тук липсваха кухня и трапезария, но на тяхно място бяха разположени още спални за гости







И в дъното на коридора бе разположена и частта на баронесата. Спалнята, банята и гардеробната й. Харесваше стаята си, искаше и да е просторна и светла. Именно заради това бе на третия етаж, но на Чарли не й пречеше да бяга нагоре-надолу по стълбите.




Последният етаж бе разделен само на две помещения. Едното – библиотека, а другото – фитнес. Камий поддържаше формата си именно във фитнеса, всеки ден по два часа. Каквото и да ставаше двата часа тук бяха задължителни, дори това да означава, че ще ги прекара в 3 сутринта, защото до тогава не е имала свободно време.

Следващото помещение не бе малко, но за разлика от всички други стаи, чиито врати по принцип бяха отворени – тази тук винаги бе затворена. Не защото Камий криеше нещо тук, нещата които криеше със сигурност не бяха в къщата, но това бе „тайното” й място за бягане от реалността. Библиотека, в която бяха събрани милиони томове от най-добрите книги, писани някога на света. Започвайки се с митове за сътворението се стигаше до съвременни автори, някои от които, публикували последната си книга преди дни. Дори тези книги имаха място в библиотеката на Камий. А тя си бе избрала място за четене, което може и да не бе луксозна лежанка, върху мек килим пред камината, макар че такова място също имаше в имението, не, беше доста удобен и скъп стол, на който можеше да се излежава с часове, без да изпита никакво неудобство, дори качила краката си върху бюрото. Друго което различаваше библиотеката бе, че въобще не бе в стила на етажа, на който се намираше. Но когато ставаше въпрос за книги, модата оставаше на малко по-заден план. Но в библиотеката освен книги бяха събрани и много от картините, които Камий колекционираше, пъзели, които е редяла и все още реди, когато има време, както и гоблени. не можеше да рисува, но пъзелите и гоблените й се отдаваха, така че тази стая спокойно можеше да бъде наречена "творческата стая".

avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите