The island of temptation.
Добре дошли на Острова на изкушението!
Не пропускайте уникалната възможност да се регистрирате при нас и да станете част от форума с най-интересната и различна идея.Създайте си герой и се потопете във водите на забавлението. (:
Welcome.
Добре дошли в Island of Temptation! Островът изглежда мирен ,но ах дълбоко се лъжете! През ноща Човекоядеца тръгва на лов! Гледайте да сте се прибрали преди луната ...
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери.
Пон Ное 05, 2012 12:44 pm by Loras

» Daniel Greyson
Нед Окт 28, 2012 11:54 am by Daniel Grey

» Н а т а л ь я
Нед Окт 21, 2012 5:40 pm by Cher.

» Измисли прякор на предишния
Чет Окт 18, 2012 2:34 pm by Amber Show

» Amber Show
Вто Окт 16, 2012 4:54 pm by Amber Show

» Claire McAdams
Вто Окт 16, 2012 4:53 pm by Amber Show

» Приятели на форума.
Вто Окт 16, 2012 3:38 pm by Cher.

» Търся си БФФ. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:52 pm by Claire McAdams

» Търся си другарче за РП. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:06 pm by Amber Show

» Търся си половинка. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:03 pm by Amber Show

Top posting users this month

Посещения
Free web counter
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 18, на Пет Окт 04, 2013 1:58 pm

Резиденцията на шериф Сондърс.

Предишната тема Следващата тема Go down

Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Сря Юни 06, 2012 7:23 pm




Elliot's bedroom


The kitchen


The living room


Bath


Elliot' car


Elmo
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Сря Юни 06, 2012 7:54 pm

Четвъртък в ранния следобед. Часът бе около четиринадесет и половина, слънцето грееше, сякаш бе август месец, а прозорците в хола бяха широкоотворени. Камий обожаваше мирисът на цветя и трева да нахлува дори в стаите, така че в случая доста време щеше да отнеме убеждаването й да се пуснат климатиците. Макар, че действително не беше толкова топло, освен ако не си навън, където дори вятъра бе утихнал, наслаждавайки се на почивката си.
Единствените мебели в хола в момента бяха канапето, чието време изтичаше и в най-скоро такова щеше да бъде заменено от ново, по вкуса на Камий, както и телевизора. Подът не бе покрит с нищо, така че от циментовата плоча лъхаше приятен хлад. Единствено таванът бе боядисан напълно, а сега бе ред на стените. Но Камий все още не беше решила какво точно иска, така че няколко различни ролки тапети и кутии с боя бяха подредени по пода, образувайки колаж, родил се в съзнанието на французойката. Всъщност всеки друг виждаше просто пръснати по пода материали, но въображението на жената нямаше граници.
Но според сумати закони по обяд не трябваше да се вдига шум, заради съседите. А Камий нямаше как да не се съобрази в случая именно човека, който трябваше да въдворява ред с града нарушаваше правилата. За нея бе лесно, но не можеше да постави Елиът в подобна ситуация. Така че включиха телевизора отново в стаята, след като го върнаха пред канапето и по време на почивката им Елиът сменяше каналите един след друг, а Елмо бе на равно разстояние между двойката и техниката. Камий бе седнала до годеника си, но на 90 градуса и краката й бяха над неговите, представлявайки няккаъв вид капан, от който годеникът й не можеше да се измъкне. Всъщност последното бе тотално грешно по всички параграфи, защото дори и някога да се опиташе да приложи на Елиът някоя от хватките, на които я бе научил, най-вероятно щеше да бъде безполезна. Не само на ръст Елиът я надминаваше и това си бе факт.
Докато последният продължаваше да сменя безцелно каналите, Камий се бе загледала уж в отсрещната стена, а всъщност гледаше него. Облечена в негов гащеризон с презрамки и негова тениска... често вкъщи деляха неговия гардероб, но дори и шерифът да имаше нещо против в случая думата му нямаше стойност.
- Мразя да бъда пренебрегвана заради телевизора - пошегува се жената с доста сериозно изражение.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Сря Юни 06, 2012 8:38 pm

Когато пришповайки колата се отзовах на нашата улица,ме обзе силно нетърпение,което за миг ме накара да забравя,че бях обиден на принудилите ме обстоятелства тази сутрин да стана още с първи петли.После побързах да паркирам пред гаража,а след това прегърнах незаменимата си годеница и обядвах на масата в кухнята: очаквах,че ще споделя салатата,която беше приготвила,с нея,но тя бе до толкова заета да избира шарки и нюанси за новата премяна на всекидневната,че дори не можа да се помести във времето,в което отделях да сдъвквам всяка хапка.Приключвайки,долната ми челюст бе започнала да ме наболява.Омръзни ми да я разпитвам как е прекарала сутринта докато отсъствах,крещейки и от другата стая,затова се пренесох при нея,като явно по-скоро и се пречках и не бях особено добър в старанието си също да помогна.Беше странно мълчалива,което си обясних с факта,че умуваше как по-бързо да се справи с всичко това и разбираемо-от седмица насам къщата беше с главата надолу;и на мен ми идваше в повече това да се спъвам в латексови кофи и под тежестта ми да попадат предмети и пособия като четки и рулетки.Дръпнах найлонът,покриващ дивана и потънах в износената му тапицерия,примиран: не исках да говоря за своя ден в службата.Единственото хубаво в това,че си идвах толкова рано бе възможността да съм с Камий,а сега,припомняйки си,че тя не може да зареже своите задължения,унило зареях празен поглед из стаята.
Най-накрая тя реши да си даде,по нейни думи "малка почивка",и се намести до мен,оплитайки ме в нежната си хватка.За краткото дистанциране от усърдния труд,върнахме телевизора на мястото му;стисках дистанционното в ръката си и не вдигах палеца си от бутона за смяна на програмите.На фона на недовършените изказвания по програмите,тя се обади.Гласът й,както винаги бе като симфония за ушите ми,а това което каза мигновенно предизвика усмивката ми.
-Не е вярно.-развеселено отвърнах на сладкия начин,по който искаше да ме накара да се почувствам виновно.Понечих да кажа,че аз съм се чувствал така преди секунда,впоследствие обаче не го направих.Отдавна беше минало времето на тези твърде детски закачки и подмятания,все пак нещата бяха сериозни,ние сме сериозни...Крехката възраст на Камий не значеше нищо-тя бе по-зряла от половината от колегите ми.--Реших,че след всичко,с което си натоварена днес изисква да се съсредоточиш.Замълчах,защото не исках да ти преча.Е...как върви?Надявам се,че вече му се вижда края.
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Чет Юни 07, 2012 2:36 pm

- Нищо подобно - засмя се французойката, макар да предполагаше, че на Елиът въобще не му е до смях. Неговата къща бе преобърната сякаш след ураган, наводнение и земетресение едновременно. - Хей, съжалявам, че нахлух в живота ти, преобръщайки не само спокойното ти ежедневие, а и домът ти - не искаше да бъде сериозна точно в този момент, но чувстваше, че дължи ивинение за начина, по който въздействаше на Елиът относно различни решения. Като къщата му например. Нищо не й пречеше, да си я остави както иска. Дори сега съжаляваше, че е започнала ремонта, но си мислеше, че след като сключат брак и заживеят официално заедно, трябваше да поставят началото на това съвместно съжителство по някакъв начин. Вярно, че ремонтът не бе някоя гениална идея, но пък за друго Камий не се сещаше, така че бе предложила това.
Върна се отново към несериозната си страна, отново закачайки Елиът. Но и това си имаше цел.
- Да, прав си, че всъщност телевизорът не може да се мери с мен, но понякога си мисля, че съм ти омръзнала - сви рамене жената. Тя го обичаше и знаеше, че и той я обича, но до колко? През какви препядствия би издържала връзката им? Без шерифът да подозира, жената до него му бе не само годеница, но и враг. Камий не искаше повече да крие, че е отговорна за безбройните нощи на шерифа, прекарани в управлението, опитвайки се да хване именно нейните следи. И все пак не бе сигурна, дали Елиът би се опитал да я разбере или веднага щеше да й сложи белезниците. Всъщност и двата варианта бяха невъзможни. Вариант б) - Камий имаше имунитет, вариант а) - какво му имаше за разбиране. Не беше Робин Худ, така че да има оправдание, тъй като не всяко откарднато, а после може би продадено на черния пазар нещо бе дарено. Тя запазваше някои неща, наемаха я да открадне други... така че дори това бе направила. Беше се продала. А вероятността някой ден да я хванат бе малка, но не и нулева. вече се бе забъркала с достатъчно опасни хора, заради които да продължава да престъпва закона, направо да го прескача. Първоначално бе за удоволствие, а сега, за да подсигури бъдещето си, както и това на хората, които обичаше.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Чет Юни 07, 2012 3:24 pm

През цялото време си повтарях онава за сериозното държание,но при гледката на чипестото й сбърчено носле и устните във форма на розова пъпка,поддадох.С цялата си нежност пренесох длани върху раменете й и с леки движения започнах да ги разтрия:моето момиче така се беше стегнало,че с право исках да я накарам да се отпусне.С вперен напред поглед и усещащ нейния върху профила си,продължих да я слушам внимателно.Последното,което ми каза...или бях на път да се унасям,за което имаше вина ранното ставане,или тя продължаваше да ме обстрелва с упреци.Поднасяше ги съвсем по спонтанен начин,шеговито,но дори така започвах да се питам,наистина всичко ли е наред.
-В своя защита ще кажа,че това е малко вероятно някога да се случи.-дарих я с изпълнен от топлинa поглед,който намекваше,че нищо не се е променило и за мен тя си оставаше най-любимото ми същество.Не й спестих извитите си в озадачение вежди,а от взиране в красивите й черти-изваяните скули,покрити от руменина,вероятно от задушната обстановка или в резултат на напрежението(за чието присъствие вече бях абсольтно сигурен),очите ми не спираха да търсат следа от обяснение.Размърдах се и притеснено се засмях.
-Заради работата е,нали?!Говориш така,защото приемам допълнителни смени в службата.Изглежда,че последният път е било капката,преляла чашата,щом вече повдигна въпроса.Очаквах все някога да го кажеш,дори издържа необичайно дълго преди да го направиш.-добих извинителен вид,от което челото ми се сбръчка,но Камий все така продължаваше да мълчи.Ъх,не ми се искаше да развалям момента:снощи тя не остана тук,а предишната вечер,когато се прибрах,тя вече спеше дълбоко.След целувката за довиждане вчера сутрин имах чувството,че е минала цяла вечност.
Наблизо Елмо тежко процеди нещо като въздишка,сякаш и той усети,че нещо не е фред,или по-скоро аз не съм.А може би и той се цупеше,защото и сутринта забравих да го нахраня...
-Ако е това не трябваше да си мълчиш толкова дълго...
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Чет Юни 07, 2012 3:49 pm

- Не, не е заради работата ти. Ти поне се занимаваш нещо, заразлика от мен.
Беше се вбесила. Не, не на Елиът, а на себе си. Нямаше за какво да се сърди на годеника си, още повече, че й угаждаше за всичко - дори за преобразяването на дома му.
По лицето й вече нямаше и помен от закачливите до преди малко усмивки и пламъци в очите й. Изправи се и отиде до "къта" с тапетите. Беше й хрумнало нещо съвсем бегло, но и си търсеше оправдание да излезе от стаята. Голяма идиотка! Все ще намери начин да развали момента, а е възможно дори да се стигне до скандал. Чувстваше се несигурна, годежът не й гарантираше дълголетен щастлив живот с човек до нея. Елиът беше стабилен мъж с близо десет години по-възрастен от нея и макар да бе по-характерно за случая тя да е несериозна относно връзката им, мислеше, че е точно обратното. И в момента в който Елиът случи на по-добра партия, жена, долу-горе на неговата възраст, Камий щеше да остане сама. Мда, от време на време си втълпяваше подобни глупости, депресирайки се, но бързо й минаваше. Но бе видяла със собствените си очи колко страдаше баща й през годините и до ден днешен не се бе оженил повторно.
Връщайки се към собствения си живот, Камий се замисляше да спомене нещо относно церемонията, за която всяко малко момиченце си мечтаеше от момента, в който можеше да осъзнае това. После идваха и децата. Ами ако Елиът не искаше деца? Не бяха говорили често на тази тема, а когато го правеха - то беше с шеговит контекст и общо взето всеки път говореха глупости.
- Главата ме боли, ще отида да си легна. Но обещавам в най-скоро време домът ти да заприлича отново на такъв - бегла усмивка пробягна по лицето й. Не я болеше главата и не й се спеше, но очакваше да направи някоя глупост в следващите минути, най-малко да предизвика някой скандал, без точна причина. А не искаше това.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Чет Юни 07, 2012 4:38 pm

Ами сега?!Какво трябваше да направя?Определено не това да я гледам как се изнизва набързо от стаята.Запрехвърлях наум това,което и бях казал и веднага осъзнах,че не бях преценил какво се опитваше да ми каже с това,че й обръчам все по-малко вниамние.Шегуваше се,а моя милост пак не разтълкува думите й като закачка:естествено,липсвах й и сега беше момента да компенсира загубеното,в закачки и разговори.От коридора долетя гласът й,който ми казваше,че е уморена;не чух повече.Вече бях сграбчил дистанционното и с излишно престаравене и грубост,изключих телевизора.Сведох глава между коленете и така стоях през следващите няколко минути.
Окопитих се,връщайки се обратно на земята,осъзнавайки че къщата е притихнала.Вдигайки странно натежалата си глава,погледът ми попадна на петнистия Елмо,който в същия момент също вдигна очи нагоре.
-Какво,пале?-с преправен глас му заговорих.-Голям провал или мислиш,че още има шанс да поправя нещата?-Любимецът ми светкавично се приземи върху лапи и профуча покрай мен както Камий го направи преди малко.Изгуби се от поглед.-Предател.
Надеждата денят ми да потръгне отиде на кино:възможността да прекарам оставащото време от следобеда,вършейки нещо полезно,отиде да й прави компания.Кучето ми не се виждаше никъде и можех да предполагам къде е отишъл.Не бързах с това да измия колата,което обаче не се оказа най-добрата идея,защото бях принуден да говоря със съседа: после се появи жена му,която насила ме замъкна в градината им,за да пием лимонада.Не пропусна обстойно да разпита за плановете ни с Камий,а също и да подпита къде е тя сега?Дали е при мен,напредва ли с ремонта?Отговарях,въздържайки се максимално от подробности,черпайки търпение и с ведра усмивка.Господинът се интересуваше от ситуацията в участъка.Бяха добри хора,но ванеха ли те за слушател,нямаше отърване.
Е,явно днес имах късмет или просто поради чиста случайност,успях да се прибера малко след 18.Първото,което направих бе да долепя ухо до врата на спалнята,не се чуваше и звук,но така и не намерих смелост да вляза.Прекарах двайсетина,двайсетина и няколко минути(дори ги броях,но стрелката секундарник на часовника предизвикваше главоболие),дъвчейки сандвич със сирене.Оставих го след първата хапка и чинията,непосредствено до моята,хванах уверено в ръка и тръгнах по коридора преди пак да съм размислил.
Още не бях забавил крачка и кокалчетата се стовариха върху дървото.Ослушах се,преди с нежен глас почти да го изпея.
-Камий...Влизам.
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Чет Юни 07, 2012 7:37 pm

Когато влезе в спалнята се преоблече, заменяйки изцапаните с боя дрехи с обикновен потник, какъвто използваше често за спане, ако не беше някоя тениска на Елиът. Всъщност откакто се бе "пренесла" тук бе донесла значително малко свои дрехи, като най-малък брой бяха именно нощниците й. Не искаше да си вдъхва надежди, които после да останат висящи във спомените й.
Точно преди да легне, приглушено дращене по вратата я накара да се усмихне, макар и едвам. Отвори вратата и взе Елмо в ръцете си. Бутна вратата с край и отиде до леглото, слагайки кучето в скута си. Почеса го известно време зад ушите, а той издаде няколко слаби ръмжения. Харесваше му. Понякога бе доста мързелив, като малко бебе. Ето, че сега също не му се мърдаше, така че камий трябваше отново да го вдигне и положи в леглото до нея. Легна и тя, обърната към кучето, което като че ли вече спеше. И дори хъркаше!
Камий не искаше да спи. Не такъв бе планът де, просто искаше да избегне бъдещи проблеми, причината за които щеше да бъде именно тя. Неусетно, обаче, на петата минута и тя се бе унесла. Както по принцип, когато спеше следобяд, ако някой не я събудеше предварително, бе в състояние да спи поне четири часа, макар предната нощ да бе спала не по-малко от 8.
Не можеше да обясни това, защото смяташе, че вечер се наспива достатъчно. Явно не. Но въпреки това, действително не се събуди сама. Елмо бе излаял на прозореца, като честно казано имаше и много по-добри варианти за събуждане. А Елиът уцели момента, когато Кам се разсънваше. Вярно, че се чувстваше още по-изморена, но пък тази нощ можеше да поработи повече, отколкото през целия (пропилян) ден.
- Хей - усмихна се французойката, изправяйки се до седнало положение в леглото. - От колко часа си утре на работа? - попита тя отново спокойно и запазила усмивката си. Не искаше да проваля и този момент, така че смяташе да не мисли за своята работа и за вероятността Елиът да научи за нея в най-неподходящия начин.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Чет Юни 07, 2012 8:10 pm

Действах предпазливо: плахо натисанх дръжката на вратата и също толкова несигурно пристъпих в стаята.Още не бе дошъл ред на спалнята ми,която вече щях да наричам "нашата",защото щях да я деля с жената,с която,надявах се(след случката днес ми бяха минали кави ли не мисли през главата),щях да прекарам остатъка от живота си;леглото беше единично,а Кам вече имаше в предвид да го подмени с друго,подходящо като за двойка.
Несигурността ми разхлаби хватката си,когато я видях да се усмихва,а какво по-хубаво посрещане от това.Моите устни побързаха да отвърнат на поздрава,разтегляйки се в копие на нейната блага усмивка."Благодаря ти,Боже"-мислено си отдъхнах.Елмо ме наблюдаваше с любопитни очи след като беше отлепил глава от прозореца.Започна да ми обръща особено внимание само след секунда,времето,необходимо на ноздрите му да подушат,че има храна наблизо.
-Утре ли?Утре сам избирам по кое време да отида на работа: тенекията,която ми върза тази сутрин лейтанант Уисъл с основание ми дава право да постъпя както намеря за добре,за да му го върна.-настаних се на ръба на леглото,вдигайки невинно ръце във въздуха.-Още очаквам обаждането му,в което ще ми поднесе извинение.-при мисълта,че някъде в себе си се надявам за това,се изкисках.Лицето на Камий насреща ми също сияеше:както изглежда току що се беше събудила,но като зората беше тъй красива и заплетените й кичури също си имаха своето очарование.Наведох се да пропъдя един от споменатите непокорници,изпречил се пред очите й и лепнах една нежна целувка върху откритото й чело.
-По-добре ли си?Ето,това ще те възстанови силите ти напълно-този път аз направих сандвичите.Побързай,че петнистата топка в краката ми вече се кани да скочи отгоре им
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Пет Юни 08, 2012 6:46 pm

- Ела тук, Елмо - повика по-бодро Камий, потупвайки с ръка по завивките. Кучето само това и чакаше и веднага скочи в леглото. И ето че в главата на дамата се зароди поредния върпос за обсъждане. Трябваше да си направи списък, защото щеше да забравя вече точките от направения такъв, но само в главата й. Дали Елиът имаше нещо против кучето му да заема неговото място в леглото? Погледна годеника си с невинен, поглед, но същевременно казващ: "Не бях аз". Лично тя нямаше нищо против да храни, да си играе, дори да спи с кучето, а Елмо бе толкова сладък... просто нямаше друг като него. Да не говорим, че това бе мненеито на Камий за всяко едно куче.
Очупи малко парченце, което Елмо да може да лапне, но си мислеше, че няма месо, което да му се услади. Опровергавайки мислите й, Елмо веднага изяде парченцето и съвсем спокойно посегна да захапе сандвича.
- Чакай, чакай. Седни долу! - последната команда повтори още два-три пъти, докато кучето седна на задните си крака, опашката му се въртеше с бясна скорост. Камий изкача около пет секунди, както бе гледала по телевизията, че трябва да се прави в ситуациите, когато куче се учеше на команди. Последно време често местеше каналите само между Дискавъри и Нешънъл джиографик. Но само когато не се занимаваше с ремонта. Не бе гладна, така че доброволно преодстъпи сандвича си.
- Кога започва световното по футбол? - попита жената, но нещо в израженеито на Елиът й подсказваше, че бе объркала нещо. - Или европейското, каквото и да е там. Не се интересувам от футбол, но ще се опитаме до тогава холът да е готов, за да можеш да гледаш спокойно мачовете. И да поканиш приятели, ако искаш. Ще подрерим къщата, а след световното - отново се върна към първото си предположение - ще продължим с ремонта.
Говореше в първо лице множествено число, макар че трябваше да е в единствено число. Не искаше да занимава и Елиът с ремонта. Нейна си бе вината, че го започна, трябваше и да си понесе последствията, справяйки се сама.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Съб Юни 09, 2012 5:35 am

-Сигурна ли си?-заваляно изтрелях въпроса си,опитвайки се да не се захласвам по цирка,който изнасяше домашният ми любимец,но разбира се,животното пак успя да ме смае.-Не е ли по-добре да не губиш излищно време и да няма тази пауза само,за да гледам футбол...-Аз в никакъв случай нямаше да изпусна световното.На работа всички щяха да говорят само за това и как тогава щях да се почувствам сред колегите ако не бях наясно със случващото се?-щях да стоя притихнал встрани,най-отдадения на работа в следващия един месец.
Долових още едно значение на думите си и виновно осъзнах,че в тях личеше следа от факта,че ремонтът трябва да свърши в най-скоро време.
Наредих си да мълча,докато мислите ми се отклонят от всичко,което до този момент бях казал на глас.Кам продължаваше да раздава от сандвича на Елмо,все така с внимание,вглъбено изцяло в него: несупешно се стараех да прочета по лицето й дори и сянка от обида или смущение,вследствие на отговорите ми.Може би не го бе разтълкувала по този начин;може би твърде много ме обичаше и вече ми беше простила за начина,по който се изразявах за ситуацията в къщата;сигурно най-накрая и на нея и идваше в повече,макар, избирането на пердета и възглавнички,да й беше слабост.
Исках да каже нещо,защото от дни насам вниманието и глезотиите,с които обсипваше глупавото куче,нямаха край-мислех,че просто си въобразявам,но вече можех да го твърдя и с вързани очи.Започвах да се ядосвам и неволно си припомних за това след обяд,когато,на шега или не на шего,годеницата ми се оплака за липсата на внимание от моя страна.На всичкото отгоре,не можех да си спомня от кога ми говореше със заобикалки и предпочиташе да се придържа към поведение,неприсъщо за момичето,на което предложих да се оженим.Премълчаваше някои неща,като например как се чувства,което освен,че ме обиждаше,бе напът да ме изкара на ръба на побесняването.А от кога не бяхме правили любов?Опитах се да си обясня какво намекват широките фланелки,каквато носеше и в момемнта,откриващи видимост към доста апетитни места,но неможех да съм чак толкова недосетлив,нали?!Ако я целунех сега,най-вероятно пак щеше да се върне към...
-Нека слезе от леглото.-прекъснах глупавата им игра.-След себе си оставя безредие,трохи,където и да е бил дори само върха на опашката му,а в момента няма кой да върви след него и да чисти.Слизай,хлапе.
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Съб Юни 09, 2012 9:04 am

- Окей, окей. Разбрах се. Заради ремонта е, не можеш да изтраеш бъркотията вече. Отивам да добоядисам останалите две стени и утре мисля, че ще можем да вкараме мебелите окончателно. Ще остане само да поръчам двойно легло за тук, но това няма да ти пречи нито на мачовете... нито на нищо. Елмо не е направил нищо, нормално е навсякъде около него да е в трохи, той е куче. Аз ще чистя след него. Да не мислиш, че ще взема кучето ти и ще избягам преди сватбата? Никога няма да избягам с някой или с нещо от теб! А Елмо играе ролята на наше дете. И от детето ни ли ще ревуваш? Така де, ако въобще искаш да си имаме бебе. - без да иска засегна темата. Просто изстреля първото, което й дойде наум, без въобще да се замисли. Дори и трябваха секунди, за да осъзнае, че говореше на тема "поколение." Търсеше начин, колкото и нелеп да бе да замаскира положение, думите си по-точно, но главата й сякаш бе празна в момента. Дано Елиът да не се бе усетил в потока й от думи, изказани сякаш на един дъх. Пусна внимателно Елмо на земята, а във вече празната чиния събра трохите, оставени от кучето.
Очевидно глупавият й ремонт бе докарал и шерифа до ръба на нервите му, макар той да се опитваше да прикрива чувствата си относно. А всъщност жената не знаеше къде бе ръбът, тъй като досега не бе виждала Елиът наистина разярен и изнервен. Не се бе стигало до викане един на друг, нито до чупене на чинии, а може би точно от това имаха нужда сега. И все пак не за първи път тази седмица усещаше раздразнение в гласа на шерифа.
- Не мога така. Има толкова много неща, за които трябва да говорим. А ти щом се прибереш от работа сядаш или да ядеш или пред телевизора. Знам че си изморен и че работата ти не е лека, но поне би могъл да предложеш да ми помогнеш. А се изнервяш, че толкова време къщата ти е в такъв безпорядък. А и ни предстои сватба след неизвестен период от време, та ние не се държим като двойка, колко години след сватбата ще започнем да се държим като съпрузи? Никога не съм искала да бъда домакиня, която само стои над печката, чисти и се опитва да излезе на глава с разглезените си деца, за това и отказвах категорично да се науча да готвя, за да не стана проста домакиня в размъкнати дрехи и коса, вдигната със шнола по цял ден. А точно така се чувствам - като домакиня на 40. Персоналът в имението си седи по цял ден без работа и едно когато отида там се размърдват. Вместо това част от тях могат да идват поне три пъти в седмицата, да не говорим, че отдавна къщата ти щеше да изглежда както трябва ако не трябваше да се справям с всичко сама!

Това бяха много думи, много мисли, и както се бяха разбъркали като каша в главата й, така и излязоха наяве. Избухна, макар и да можеше да е и по-лошо, липсата на самоконтрол, чрез който да си държи устата затворена през цялото време я ядосваше още повече. Сведе глава в шепите си над свитите колене и замълча. Май нямаше смисъл да продължава да говори. Май нямаше какво повече да каже.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Съб Юни 09, 2012 10:23 am

А нима забравяше,миналия уикенд,когато пръстите и на двете ми ръце не бяха в състояние да се движат,след поразтърсилото ме напрежение,докато връщах исталационните кабели на мястото им?!О,чакай,спестих й тази подробност само,за да не я тревожа.В гнева си,беше намекнала неща,които ме жегнаха не по-малко от ударилито ме електричество и си казах,че и да бях й споделил,нямаше да получа очакваното съчувствие.
Не съм помогал?Не съм ударил едно рамо и ако бях сторил това,в този момент щяхме да си стоим на новия диван,отдавна приключили с боядисване и решили дилеми от типа,тази лампа тук ли й е мястото или ще стои много по-добре на нощното шкафче?..Не бях ли?
Всъщност това беше самата истина: относно инсталацията,екипът,който беше специалист в областта,очаквахме да дойде още същия следобед,но аз не успях да го дочакам,само защото лаптопът ми по спешност се нуждаеше от зареждане;ами през останалото време?-кхъх-това,че си правех салатата и сандвичите сам не я разтоварваше много,или по-малко.
Идеше ми да нахлупя нещо върху главата си от срам,някой пазарен плик,конус на срама или нещо от сорта.И една табелка с надпис "неузсложлив задник" вършеше работа.Тъй като нищо от изброеното не ми беше под ръка,само вперих поглед надолу,към набраните чаршафи.Трябваше да се извиня веднага,поглеждайки я право в очи,но спечелих още малко време,тъй като Камий,продължаваше да прикрива лицето си с шепи.
Не разбирах защо само толкова се беше засегнала от забележката за кучето.Бях серизен и ако продължаваше да позволява храна на леглото и достъпа му,където и да е било в къщата,палето щеше да свикне и после нямаше отучване.Разбирах,че забележката ми беше поводът да изтъкне грешката,за която вече искрено съжалявах,но беше казала и друго...Елмо,играещ ролята на бъдещето ни дете?!Да не би отглеждането на далматинец да се сравняваше с това на бебе,ъм наше такова?Не бяхме говорели за това,или да бяхме,обаче в момента ме осени странното прозрение,че тя таеше някаква надежда скришом от мен.Как да знам?-Елмо,тренировка за бъдещото ни дете,оскъдните размъкнати мои тениски...
-Нека да поговорим.-предложих,защото както изглежда и двамата имахме крещяща нужда от това,но очаквахме другия да повдигне въпроса.-Работата ми не е за пренебрегване.По мерилната скала,тя е е от горностепенна сложност и трябва да се дълбае дълбоко относно пътищата за справянето с нея,но...Признавам,че понякога се оправдавам с нея,за да избягвам някои ситуации,които касаят съвместното ни бъдеще.Виждаш ли колко по-добре е да ми казваш къде и какво не е наред.Отлагайки го да се трупа и да го сервираш в последния момент не е най-добрия вариант,а напоследък ти изобщо не говориш с мен за желания,потребности,чуства-твоите такива,а само за синхрона между тапетите на ромбове и полегнали квадрати,защото в магазина не е имало достатъчно от единия вид,който да стигне за стената в коридора.-въздъхнах и се осмелих най-сетне да се помръдна,защото бях на път да изпадна от леглото.Взех си още място и продължих също по-настоятелно и с думите си.-Какво те тревожи?Смяташ,че аз не мисля за бъдещето ни,когато вече ще сме се оженили и ще имаме нова цел,различна от тази да приключим с ремонта?..Като например...да имаме дете?
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Съб Юни 09, 2012 7:38 pm

Камий вдигна погледа си към Елиът, а очите й бяха пълни със сълзи, но все още не падаха по бузите й. Отмести се към края на леглото, защото почти нямаше място за годеника й. Може би наистина не трябваше да чака толкова време, докато накрая
- Никога не съм споменала, че работата ти не е важна или опасна. Случвало се е да не мога да заспя цяла нощ, знаейки, че си на смяна и молейки се на Бог да не ти се случи нещо. Макар че в последно време си вразумил града и не се притеснявам толкова много. Но кога ще помислим за сватба и да, вероятно и за деца след това. Осъзнавам колко малко всъщност те познавам и този факт ме убива. Не знам дори дали искаш деца или не. А по някаква причина ме е страх да зачеркна тези теми. Знам ли, може да решиш, че съм прекалено зряла или пък не достатъчно за възрастта си. Може да решиш, че всъщност си прибързал с предложението за брак. - първата сълза се спусна по бузата й, но Кам побърза да я изтрие с ръката си. През последните дни подобни чувства се бяха загнездили в ума й и не й даваха миг спокойствие. Дали Елиът нямаше да се откаже от нея, от връзката им... А тя имаше нужда от него. Беше се пристрастила с лекотата, с която човек се пристрастява към кокаина. Всъщност бе готова да падне в краката му и унижавайки се до краен предел да го умолява да не я оставя. Беше влюбена, не съществуваха други мъже на земята за нея и често казано в дните, когато не се депресираше от подобни мрачни мисли, а прекарваше времето с годеникът си по нормалния, лишен от безсмислени караници ден, се чувстваше сякаш нямаше по-щастлив човек от нея на света. Летеше толкова високо, че дори не се замисляше дали би оцеляла при евентуално падане.

P.S. Съжалявам, че е тоолкова кратко ;s;s
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Нед Юни 10, 2012 6:58 am

Мислех,че освен чувство за вина,не бях способен да изпитам нищо друго в този момент,но сбърках: бях бесен на себе си и се питах как може да съм толкъв невежа,след като всичко това тревожеше човекът,с когото почти официално живеехме под еди покрив.Изглежда правилно твърдеше,че не ме познава,а вероятно толкова я болеше,защото беше безусловно влюбена в мен,както аз описвах своята привързоност и ценност,за каквато се явяваше и дори и най-големите болки и грешки от нейна страна,не бяха в състояние да променят нищо.Ако ситуацията не беше я докарала до сълзи,при други обстоятелства бих изтъкнал гласно колко поласкан съм,че любовта й към мен е съръзмерна с онази,все така силна,която имах удоволствието да получавам преди девет месеца,в края на септември,когато Кам се съгласи да се омъжи за мен.А какво правех аз в замяна:явно не показвах и следа от това,което изпитвах всъщност и ето обяснението защо това прекрасно същество се тормозеше с всякакви тъмни мисли.Жегна ме горчилка,когато неволно се запитах какво ли още е в състояние да си помисли.
-Не,не...-отрекох,хващайки страните й в шепи;по-скоро се опитвах да изтрия думите,които ме заляха като кофа вледеняваща вода,вече губех последователността им,но сякаш като резки по дърво бяха запечатани в съзнанието ми е вече нямаше мърдане от там.-Ясно е,че проблема е в мен:колкото и болезнено да е й за двама ни,аз ще поправя стореното,обещавам.Не съм се замислял,че може да ти е самотно,все пак ти беше най-популярното момиче на Гимназия Миао,когато те зърнах за пръв път и не можех да спа,да работя или да съм далече без да не мисля за теб.И днес нищо не се е променило,аз не съм се променил;ако си открила някаква промяна то е било само в някой конкретен момент.Обичам те.-с усилие промълвих,но не защото трябваше да излъжа,а защото менгемето около гърлото и гърдите ми до толкова се беше стегнало,че дори ми пречеше да дишам.Очите на Камий се взираха в моите уплашени и все тъй замаглени от парещи сълзи(знаех го,защото голямо количество от тях се стичаше по ръцете ми).-Мислех,че искаш голяма и шумна сватба,защото това е ден,за който мечтаеш откакто твоята Барби се е омъжила за Кен в присъствието на цялата камара плюшени играчки,които имаш-знам го,защото съм я виждал и ти,Камий,си ми казвала,че искаш на този ден всичко да е идеално...Но ако така ше те уверя,че искам да се омъжа за теб и да създадем семейство,да го направим още сега;дали ще се налага да разбия вратата на кметството и тази на църквата или пък да прелетим чак до Вегас,нищо не може да ме спре...-тя изхълца силно,може би трогната или по-вероятно развеселена от думите ми.Благо й се усмихнах накланяйки главата си на една страна.-Вероятно малко се увличам,но когато става дума за теб...Обичам те,Камий.
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Нед Юни 10, 2012 9:22 am

- Вегас? Наистина ли? - Камий не можеше да повярва, че дори това бе предложил Елиът. Действително мечтаеше за огромна сватба, при това във Франция, да наеме половин или дори цял хотел, на тяхно разопложение да е най-добрия сватбен агент в целия свят, а веднага след сватбата двамата да заминат на околосветско пътешествие. Само че работата на Елиът изискваше да си е почти винаги вкъщи, когато не е на смяна, защото имало спешни случаи, изискващи приръствието му. Често казано французойката не се интересуваше много от работата на годеника си, важно бе само той да е добре, а когато се прибере да подхвърли нещо относно как е минал деня му.
Може би искаше много, относно сватбата им, но бе свикнала да живее в лукс, това бе виждала като малка, такива бяха и мечтите й съответно. Но някак си в момента идеята за Вегас не й се стори никак лоша. Можеха да се оженят до 24 часа, а ако с времето Камий се върнеше към плана за грандиозна сватба... какво им пречеше да я направят?
- Ами работата ти? Как ще заминеш така изведнъж, без да съобщиш на никого? Ремонта? Ами шафери и шаферки? Макар че там можем лесно да си намерим. Но нямам рокля... А си мечтаех за Вера Уанг.
- изправи се на колене и целуна страстно Елиът. - Трябва да й се обадя. - промълви тя между целувките. Действително Камий бе приела този план и започваше да работи по него. Познаваше вера, откакто бе дете и предполагаше, че дизайнерката все ще има някоя рокля, която да й стане.
- Елиът Сондърс, приемам да се омъжа за теб. За втори път. Сега. И да прекарам живота си с теб, дори и след края му. Но трябва да вземем и Елмо - завърши речта си младата жена, засмявайки се. Сега сълзите в очите й бяха от радост. Т.е. едва ли имаше разлика по принцип между сълзите, но в Камий нямаше и едничко съмнение, че наистина искаше да же омъжи за Елиът, било то и не по начина, по който бе мечтала. Беше щастлива и влюбена, и щастлива.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Нед Юни 10, 2012 10:44 am

Целувката й...Ммм...Факта,че я получавах беше в състояние да ме накара дори да не мисля за последствията,които носеха обещанията ми.
-Вече чувам гласа на лейтананта,който ме уверява в лудостта да заминавам точно сега,но да не забравяме,че съм в пълното си право да поискам отпуск.От друга страна и той ще остане доволен от факта,че му се отдава въможност да държи юздите й на тукашните.-вдигнах рамене,придавайки му нищожно значение,повече малаважност отколкото с в действителност можех да се отнасям.
Само какво бях в състояние да направя?Сиянието,което излъчваше лицето й бе в състояние да омае всеки представител на силния пол,стига да имаше други такива,освен мен,в стаята,но най-малко се нуждаех от друг кандидат за сърцето й.Разрешителното да се разхождам с оръжие,имаше своите предимства,когато обаче ставаше въпрос за моята жена,да пусна куршум в главата на всеки,претендиращ за сърцето й,ми се струваше твърде лесен начин за елиминиране-по-скоро ми се щеше да го пребия с голи ръце,докато нещастникът издъхне.
Ръцете ми здраво обгръщаха талията й,знак,че силно се опасявам да не вземе да ми избяга:просто исках да продължи да ме обсипва с благодарности,да ме милва по разнородни начини и да роши косата ми с пръсти-екстазът ми беше гарантирано.В същия миг усещах,че Кам няма търпение вече да грабне телефона и да започне да звъни където е необходимо.Беше от момичетата,които отричаха до последно твърдението,че шопингът,избирането сред стотици мостри и организирането на парти или друго събитие,отегчават.Страстите на една коренячка французойка вече ги бях изпитвал:последно с масовия ремонт,първоначално смятан за "освежителен".Сега всичко започваше отначало и при мисълта,крайчецът на устните ми се разтегли в усмивка.
Камий ликуващо изпищя,а леглото се разтресе,докато се засили и матракът я подхвърляше нагоре-надолу.Без да изчака да се спре,тя полетя към устните ми,но само успя да удари зъбите си в носа ми.Едновременно се засмяхме като луди.
-Чу ли това,петнисти...Вегас...макар,че се съмнявам името да ти говори нещо.-говорех на Елмо,който кротко наблюдаваше ставащото отдолу-първо сълзи,стигна се до кикот;най-вероятно си мислеше какво се случва със стопаните му.Игнорирах го и макар да се радвах на щастливото решение,все пак успяха да ме застигнат тревожни мисли.Преди това да се е изписало върху лицето ми,побързах да споделя с Камий:-Добре,но това,което ще се осъществи във Вегас,незнам дали ще е това,за което си мечтала...Знаеш,че шерифската заплата е нещо на средно ниво,но след като се заехме и с ремонта,вероятно ще се наложи да отложим сключването на брак още малко.-преглътнах,осъзнавайки че гърлото ми е пресъхнало.Имаше и друг вариант,но не можех да приема да се възползваме от богатството на семейството й.Парите бяха моя грижа.
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Чет Юни 14, 2012 3:29 am

Жената целуна носа на мъжа, където най-вероятно го бе ранила и се отдалечи на не повече от десет сантиметра от лицето му, подпирайки се с двете си ръце от двете страни на Елиът на стената. Поклати глава, в знак на отрицание.
- Вече ми вкара тази идея в главата, така че вината си е изцяло твоя! Но не искам да се тревожиш за това. След като ще сме официална двойка и пред закона, знаеш - "Каквото е мое, е и твое!". Окей? И ти предлагам още сутринта да започнеш да си стягаш багажа, защото следобед ще летим за Вегас. А лейтенанта остави на мен, любов моя - почти изтананика Камий последното изречение и отново се усмихна. Мразеше гордостта на Елиът, заставаяа помежду им, когато се говореше от финансова гледна точка. Тя не се омъжваше за него, заради парите му, а защото го обичаше. А той трябваше да свикне с факта, че жена му... е финансово независима и нищо не пречи да използва собствените си пари от време на време. Действително бяха нейни, съвсем честно и с пот на челото (всъщност беше доста лесно), откраднати нейни пари в нейната банкова сметка.
- Но ти предлагам да помислиш над нещо друго. А именно какво ще правим до тогава, защото честно казано никак не ми се спи - сви невинно рамене жената, а в контраст, на лицето й се бе появила дяволита усмивка.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Чет Юни 14, 2012 10:54 am

Какво си мислех,ама наистина!Годеницата правилно ми напомни,сякаш можех да забравя,но ето че се случи.Беше отдавна изгубена битка,защо изобщо го подценявах и Кам като че напук купаваше със свои пари още и още къщни и други,влизащи в уботреба на семейния ни живот неща,сякаш за да покаже,че и тя иска да допринесе за него."Нямаш перде та в коридора.Защо?Как може да няма пердета на прозореца на стълбището?"отчетливо си спомних за това,непосредствено след което,тя изхвърча,връщайки се по-късно със завеси,които според нея много се връзваха с цвета на стените.Не мина много време и мястото им замениха щори последен модел.
Наредих си да не се мръщя над страстите и хобитата на любимата си,защото когато ставаше въпрос за моите увлечения,не можех да очаквам Камий да се държи по-различно.Под въздействието на дяволитият й поглед и изражение,съществото,винаги готово и очакващо,кога ще ме запита точно това,измърка доволно.Бързо се настроих на нейната честота,а кожата ми пламна там,където полазиха крехките й пръсти.
-Имам си списък.-кимнах в непрекъснат контакт с очите й,опиянен само от момента,за което не съжалявах(както беше тръгнало първоначално мислех да ида до кухнята и да отворя нова бутилка от френското вино,каквото вечно имаше в хладилника).Камий с въпросно любопитсво ме подкани да обясня,наясно че ще изтърся някоя простотия,което беше извикала на лицето й стокаратова усмивка.-Измих колата;по твоя команда ще стягаме багажа утре,което и без това ме отегчава до смърт...Пише още,че трябва да сваля тази размъкната своя дреха от гърба ти,защото трябва да се изпере или нещо от сорта.Я,в листа още се казва,че г-н Сондърс възнамерява да носи това на сватбата си с бъдещата г-жа Сондърс и на него му стояла много по-добре. -довърших,засмивайки се лудо.Уловиях през кръста,докато тя явно негодуваше за всичко наговорено,въпреки че се преструваше: и двамата обичахме тези игрички и наистина понякога имахме нужда от тях.С последен дъх добавих,преди да залепя устата си за нейната.-Върху гърба й,тя дразни и влудява г-н Сондърс,загатвайки за формите скрити отдолу.
Леглото изкърца под тежестта ни,а много вероятно и тялото на Кам да изпита болка под моето.Опитах се да сваля ризата от гърба си,защото тя се забави или просто не реагираше и осъзнаваше,че очаквам тя да го направи.Елмо издаде звук,който можеше да ме накара да се обзаложа,че дори бе наклонил глава,да не вземе да изпусне нещо.Ах,това пале винаги си вреше носа навсякъде и присъстваше на всеки миг,който прекарвахме заедно.Имах чувството,че нероденото ни дете беше в стаята,докато с майка му се отдавахме на ласки,а това неспокойство се засили,особено след сравнението,което направи Кам днес.Въпреки това не се спрях,страхувайки че желанието ще се изпари
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Чет Юни 14, 2012 7:44 pm

Явно и двамата бяха свикнали с леглото, защото успяха да се завъртят от първия опит, така че Кам да е под Елиът. Тя се засмя на думите му, всъщност си беше чисто присмиване. Сякаш щеше да му позволи да носи тениската на колкото и неофициална да бе сватбата им. Но това съсс писъка бе добро. И как не, не бяха прекарвали нощта заедно и под заедно нямам предвид спейки, в едно легло, сякаш от векове. А и това играеше важен фактор върху временното им отчуждение.
- Няма начин бъдещата г-жа Сондърс да разреши на г-н Сондърс да носи този парцал, който е само за спане и носене от бъдещата г-жа Сондърс, на сватбата им - призна си жената. Харесваше й как звучи "г-жа Сондърс", отнасяйки се за нея. Но вътрешната дилема дали да запази френската си фамилия или да я замени с тази на Елиът, убиваше удоволствието от произнасянето на "г-жа Сондърс". Нещо друго също й звучеше толкова приятно.
- Елиът, обичам те! Кажи, че ме обичаш! И го повтори няколко пъти! И някой ден може и да ти разкрия всички тайни около себе си. - някои критици на любовта им биха казали, че изпросените две думички нямат силата на същите, но казани без напомняне. А Камий би отговорила да си гледат работата и дано някой ден се чувстват поне малко щастливи, колкото щастлива се чувстваше тя. Действително възнамеряваше скоро да му каже всичко. Но се стрхахуваше да го направи преди сватбата. Знае ли човек, Елиът може би щеше да я намрази и никога повече да не погледне Кам. Това щеше да я разбие, но сякаш ако бяха женени вероятността това да се случи намаляваше с много повече от половината процента.
- Всичко ли трябва да правя сама? - попита тя, с изнервено изражение, издишвайки дълбоко и събличайки за секунди тениската. Хвърли я по посока на Елмо.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Пет Юни 15, 2012 10:25 am

Нима имаше някакви тайни от мен?Ако ставаше въпрос за нещата,които обсъждаше и споделяше със своите приятелки,то не исках да знам.Щях да настоявам до последно да премълчи онова,което някоя от дружките й превъзмогва или пък с какви думи описва ситуацията и нещата помежду ни пред тях дори.Но дали имаше нещо друго,по-съществено,което...знам ли,обаче не можех да си представя,този ангел е способен да прикрива нещо съмнително или греховно.
-Всичко ли трябва да правя сама?
Тази фраза често излизаше от нейната уста: набързо се прости с обсъжданата дреха и притисна голото си коремче към торса ми.Ризата ми вече лежеше някъде по пода,но потникът,който носех под нея все още стоеше върху ми.Хванах се в ръце,ама че съм и аз; подмятането на годеницата ми определено чернеше репутацията ми на добър любовник,какъвто се стремях да бъда.Бях убеден,че крехката и младичка Камий ме обича,но не исках да се стига до там,когато ще я чуя да ми казва,че сексът с мен не струва-обичаше ме и само преди минутка ми го напомни,но знаете,и през главите на двете страни в една връзка винаги минаваха какви ли не мисли,плод на страхове.А и като прибавим факта,че отдавна не бяхме стигали до това ниво,всичко в мен се стъписваше и забравях,че в момента сме в разгара на действието.Мечтаех си да се случи под душа...Всъщност докато бяхме само гаджета внасяхме малко повече оригиналност и мисля,че и банята беше ставала поле за изява,но не това бе мисълта ми,а твърдях,че след годежа ние станахме по-улегнали и така трябваше.Трябваше да се отучим от старите си нрави,защото за в бъдеще,когато планирахме семейството да се разрасне,трябваше да забравим за секса извън тази спалня.
Любовната предигра продължи дълго: няколко минути стояхме по бельо,отдавайки се на целувки и всеизвестното "натискане",както го познаваха всички.Моите ръце направо горяха под напрежение,когато с едно движение разкопчаха закопчалката на сутиена й-пред мен лъснаха облите й гърди,които след като придърпах Камий в скута си,се отъркаха в моите.Знаех какво следваше от тук насетне,знаеше го и възбуденото ми тяло,и ръцете,отърваващи се в този момент от стегнатите боксерки.Дантелата все още красеше долната половина от тялото на Кам.
-Обичам те и ти си моя.-напевно,като блага въздишка го казах в ухото й,което после целунах.На ръката й блестеше пръстенът,който напомняше на околните,че това е моята жена,което някак си ми вдъхваше сили дори и в най-скапания ден,който имах.
Незнам колко специално и дали изобщо можеше да се говори за майсторство в докосването ми,но още на старта,имах чувството,че Камий ще изригне в ръцете ми.Тя ми действаше по същия начин,но твърде отдадена на ласките ми,на моменти забравяше,че отговаряше за моето удоволствие.Погалих за последно бедрата й,готов да преминем към съществената част,само чаках знака й
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Пон Юни 18, 2012 5:40 pm

Явно Елиът бе по-нетърпелив, отколкото Камий предполагаше. Голяма глупост да го държи толкова време на сухо, а и той каза, че тя е негова, но не и единствена. Като нищо действително да се окаже, че не е единствената жена в живота му, дори и да не са намесени чувства. Ето пак иддиотски мисли по време на секс. Не, че жената искаше да си мисли дали случайно бъдещият й съпруг не спи с някоя повлекана, но някак си така се случи. "Окей, спирам да мисля за това, ще мисля само за предстоящото!" - не бе сигурно дали негласната заповед, която жената си даде щеше да бъде изпълнена, много вероятно не. Но трябваше да опита.
Преди малко бе закачила годеника си, относно тениската, но в действителност не мислеше нищо от това, което си личеше, че мисли. Всъщност често се питаше, когато бе в настроение, а не деппресирана относно ремонта, с какво бе заслужила Елиът. Мъж на място, джентълмен, стрхотен любовник, който освен всичко бе готов да се обвърже с нея, докато смъртта ги раздели. Или поне нещо подобно щеше да каже свещенникът във Вегас, а може би щеше да е някой двойник на Елвис Пресли. Поне едно бе сигурно, че и първия и втория от споменатите току-що имаше същата власт да ги ожени, както и свещеника в църквата в Миао. Сякаш макар всичките й глупости, както тя наричаше хобито си, и нарушаването на Божия заповед, въпреки това всичко нематериално - т.е. Бог, Вселената, Съдбата или нещо друго с подобно значение - се стремеше към постигане на нейното щастие. И тя действително бе щастлива. Вероятно най-щастливата жена на света. Нямаше нужда от пари и нови дрехи и всякакви други луксозни играчки, паркирани в гаража на имението й. Дори нямаше нужда от имението си, а краденето си й беше хоби, също както за други хоби е плуването, голфът или излетите сред природата. А и нямаше начин някога да я хванат. Особено Елиът. Това си бяха безобидни обири, които не вредяха на никой, освен на хора, заслужили си, а често и помагаха на нуждаещи се.
По принцип нямаше проблеми с концентрацията единствено върху настоящите действия, но явно сега бе твърде превъзбудена относно предстоящата в следващото денонощие сватба. Идиотка!
Срещна погледа на Елиът. Изглежда и двамата бяха на мнение, че бе време за край на игричката им и преминаване към съществената част. Изгаряше под целувките му, които преминаваха към шията и ключицата й. Издаде тихо "мхм" в знак на съгласие с думите на годеника си, след което събу и последната част от дрехите, останала по нея. Обви краката си около кръста на Елиът, ръцете си около врата му и притисна тялото си в неговото.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Пон Юни 18, 2012 8:09 pm

Всичко се случваше с темп,напълно в рамките на нещата,и най важното,очертаваше се да тече така,както избиващата по тялото ми вода...
Имах време да помисля и да осъзная,че това е последната ми нощ като ерген,а ето и начина,с който запълвах последните оставащи минути-часове.А доскоро си мислех,че колегите,сред които най-близките ми приятели,щяха да се заемат с организирането на ергенското парти!Решението да се обвържем във Вегас можеше да е неочаквано,но повечето обичащи се хора на тази планета,мечтаеха да постъпят както аз и Камий щяхме да направим!
Едно се знае със сигурност-исках това;радвах се и идеята би ми се сторило излищна глезотия преди,обаче щом ставаше въпрос за жената в прегръдката ми,вече нямаше значение;нейните желания ставаха и мои желания,за които непременно щях да вложа сърце,разум и душа,за да осъществя.
Ето че от гърдите ми се изтръгна въпросното диво стенание,което нямаше нищо общо с пуфтенето до сега...
Утре по това време щеше да бъде моя жена: ще кажете,тя е такава още от момента,в който й надянах, блестящия пръстен с камък,коствал ако не цяла заплата,на ръка,но за мен бракът не беше формалност-нямах правдоподобно обяснение,но бях израстнал и огледан от омъжени родители и според мен,атмосферата и възпитанието в тяхното-мое семейство нямаше да бъде същата и аз нямаше да съм Елиът,какъвто ме познаваха днес,ако майка ми и баща ми не се бяха врекли във вярност законно.Мисля,че познавах Камий достатъчно,че да твърдя,че тя ще ме почита и уважава като нейн съпруг,ще крие и премълчава възможно най-малко неща от мен и ще действа зад гърба ми само в краен случай,което значи само,когато я разочаровам или не съм заслужил доверието й,но гарантирах,нямаше да допусна.В замяна щеше да получи не само пълната свобода да се изразява и да дава идеи,относно приноси за благополучната семейна идилия,но и щях да я целувам винаги така,както правех сега...
Да,това бяха само някакви си секунди,който си мислеше обратното,твърдо се заблуждаваше.Завърших както подобаваше за един мъж,в разцвета на силите си и отпуснах глава на рамото й,за изненада,внезапно останал без такива.
Имах чувството,че няма изглед за надмощие от моя страна,в това да си поема нормално глътка въздух-дробовете ми сякаш отдаваха протест и в пространството,минаващо и през гърлото ми,се изпълни с порив да започна да кашлям неудържимо.Притиснах слепоочие на мястото,по-внимателен от всякога,сякаш се облягах на стъклена повърхност.Хрихптенето ми продължи,а туптенето на пулса в ушите,не ми попречи да доловя и надпреварата на Камийното сърце.
-Иде ми да...се раз-крещЯ,но не МИ се...се отговаря пред съседите.-сухо преглътнах.Това,което не ми се искаше ли?!Сто на сто около нас всичко бе с краката нагоре,лепнехме като обляни от сироп.Всичко,което още влизаше в списъка с нещата,които исках да направя,бе да потъна в студенината на завивките(където й да се намираха те) и да затворя очи.Бях изгубил представа за времето-навън вече се бе свечерило
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Camille du Barry on Вто Юни 19, 2012 5:48 am

Лежаха няколко минути, а тишината, която дори Елмо, който също бе в стаята, не нарушаваше, беше успокояваща, но и донякъде зловеща. Но докато бе до Елиът нищо не можеше да я изплаши, дори някак си да се озоват в страшен филм. Камийне обичаше хорър филмите, за това и избягваше да ги гледа. А малкото, които бе гледала, които се брояха на пръстите нае дната й ръка, й бяха достатъчни за цял живот.
Трябваше да започнат някаква семейна традиция с Елиът, а неделна кино вечер, макар и клиширано не звучеше зле. А можеше да измислят и нещо по-оригинално. И все пак имаше време за всичко. За момента първо пулсът й трябваше да се нормализира, за да стигне до банята, за бърз душ. Не искаше да се отделя от Елиът. Изправи се и го целуна по челото.
- Ти стой тук и не бягай никъде, защото кълна ти се, ако се опиташ да избягаш преди сватбата ще претърся целия свят, ще те намеря и ще те убия собственоръчно. Другия вариант е да те заключа в мазето на имението ми. Така или ще бъдеш само мой или ничий друг! - русокоската се засмя и за секунда се вгледа в лицето на годеника си, където пробягваше лека усмивка.
- Обичам те! - прошепна тя и се изправи. Отиде в банята, където наистина щеше да си вземе бърз душ, но пък какво означаваше бърз душ за една жена? Минимум половин час в банята. А когато спря водата и облече друг потник, отново собственост на Елиът, трябваше да изсуши косата си. Върна се за малко в спалнята, колкото да се увери, че годеникът й вече спи и че трябва да е по-внимателна, за да не го събуди. Затвори бавно вратата на стаята след себе си, а след това и тази на банята.
Първоначално подсушаваше косата си само с хавлия, но после включи и сешоара. Кожата по врата и шията й се затопли. Последната й вечер като неомъжена жена. И вместо на парти с приятелки, където вероптно щеше да има и стрийптизьори, Камий прекарваше нощта до човека, за когото щеше да се омъжи. И никак не съжаляваше. Но не й се спеше, така че не се върна при Елиът, когато бе готова с косата си, а отиде в кухнята. Не бе гладна, но чаша вода щеше да й дойде добре. А и по принцип пиеше доста течности - навин от детство. Взе празен бележник и седна на кухненската маса с няколко цветни химикала в ръката. И да се опиташе нямаше да може да заспи, така че поне можеше да свърши нещо полезно, планирайки следващия ден. На кого трябва да се обади първо, кой можеше да почака с разговора? Трябваше ли да се срещне с някой друг, освен с лейтенанта? Трябваше също и да даде точните си мерки на Вера, за да може последната да й изпрати рокля във Вегас. Щеше да се довери на избора на дизайнерката безусловно.
И с колкото и много хора трябваше да говори, един бе най-важен - баща й. Макар късния час и макар последния най-вероятно да спеше, Камий взе домашния телефон и веднага набра номера на баща си. След няколко свободни сигнала, сънлив мъжки глас отговори.
- Хей, тате, здравей. Камий е. Не че имаш друго дете и трябва да ти се представям, но... Съжалявам, че ти се обаждам по това време, но трябва да ти кажа нещо важно. Тате, ще се омъжвам. - настъпи кратка пауза, при което баща й отвърна, че знае това от девет месеца. - Не, не по принцип, наистина ще се омъжа за Елиът. Утре вечер. Във Вегас. - изглежда посланникът веднага се разсъни, защото и гласът му прозвуча по друг начин...
Телефонният разговор продължи два-три часа, след което се прехвърлиха на видео чат. Елиът се бе виждал само веднъж с г-н дю Бари, но последният бе останал с много добри впечатления, за това й бе дал ръката на дъщеря си на шерифа. Камий бе повече от доволна, че баща й беше забравил да отвори тема относно доходите на Елиът и от какво дъщеря му има нужда, а няма да получи. Беше го правил с някои бивши гаджета на французойката... всъщност с всички, но сякаш и той бе разбрал, че русокоската няма да бъде по-щастлива с никой друг човек на земята. Тя от своя страна не мислеше от финансова гледна точка, тъй като смао преди няколко часа бе казала на Елиът, че каквото е нейно е и негово, съответно и обратното и действително го мислеше.
Към пет и половина, когато слънцето вече изгряваше тя отиде до магазина, за да купи нещо за закуска. Отново не бе гладна, но пък Елиът имаше нужда от стабилна закуска както всеки друг мъж. Изборът бе много ограничаващ, особено след като русокоската не можеше да готви, а трябваше да остави опитите за първата сутрин след сключването на брака им, т.е. утре сутрин. Но можеше да пробва и тази сутрин, утре щяха да си имат рум сървис. Така че връщайки се от супермаркета Камий носеше портокалов сок, яйца и бекон. Хайде де, едва ли беше толкова сложно да се изпържат едни яйца! Първо олио, после и яйцата и чакаме докато на вид заприличат на тези, които Елиът правеше. С бекона беше същото, нали? Подреди масата, докато чакаше яйцата, които действително не се оказаха толкова трудни, но малко се препържиха. Май пак ставаха за ядене, докато беконът беше суров.
- Ужас! - прокара пръсти през косата си, тотално отчаяна и засрамена от самата себе си. А когато й замириса на изгоряло, се сети че трябва да свали тигана с олио от включения котлон. Е, поне нямаше инциденти! Но дори обречената закуска, макар че Елиът можеше да си направи много по-добра, не можа да развали настроението й за повече от пет минути.
Веднага след закуснака остави шерифа сам вкъщи, а тя отиде да се подмазва на лейтенанта с кошница "домашни" кексчета, които съседка й бе заела, когато Камий разказа част от плана си - а имено, че смятат с Елиът да отидат на почивка някъде и понеже са го решили внезапно, трябва някак си да убеди и лейтенанта. А с кошничаца с кексчета беше прекалено лесно, така че тази работа й отне не повече от половин час. Но нещата, с които трябваше ад се заеме преди обяд бяха достатъчно много, за да не й позволяват да се размотава насам-натам безцелно. А и самолетните билети вече бяха в чантата й.
avatar
Camille du Barry
West Coast
West Coast

Брой мнения : 140
Join date : 06.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Elliot Sonders. on Вто Юни 19, 2012 11:26 am

Заспал съм докато я чакам...
А и какво повече можех да направя в това изцедено състояние?!Изглежда сякаш,че щом си лягам "заситен" един вид пренебрегвам нейните потребности,незнам,може би искаше да ми изложи плана и сшетките си за утрешния ден,но аз наистина едва се справях с това да държа клепачите си отворени.
Сънят ми беше лишен от каквото и да е притеснение и тревога;беше спокоен като затишие след буря.Нямаше неща,които да го нарушават като например да ми се присъни,че закъснявам за церемонията или пък да съм облякъл тениската,въпреки предупрежденията на годеницата си.Лежах в най-удобна поза,която ми позволяваше да си почивам пълценно:заспах по гръб,а се събудих по корем.Странно,защото така или иначе не получих някой удар с лакът през цялата нощ(Камий мразеше,когато разпрстирах крайниците си из цялото легло и не ме оправдаваше,дори вината да беше във внушителния ми ръст) и не бях усетил кога Кам се е върнала в леглото.Отваряйки очи,почти залепих целувка на този някой до мен,осъзнавайки навреме,че това е Елмо.Благодарих на себе си,тъй като ако далматинецът да слюноотделяше в повече по принцип и дъхът му да не бе от най-поносимите,тази сутрин процесите,течащи в устата му,бяха необичайно два пъти засилили ефекта си.
Премигах,леко замаян,а кутрето виреше носа си високо,опиянен от някаква миризма,която разсънвайки се и аз долових на мига.Елмо бас ловя,можеше да разпознае каква е тя,но би ми казал само ако можеше да говори.Оставих дилемата за след малко и с едно превъртане,озовавайки ме по гръб,успях да визирам часовника си,който бях свалил вчера,веднага след като се върнах от работа,преди да се изкъпя,върху нощното шкафче.От устните ми се изплъзна отдавна използвана ругатня,преди да скоча на крака...
Твърде вероятно резултатът от опита за справяне с няколко неща едновременно,да беше плачевен,но в крайна сметка и без това бях проспал прекалено от времето,отредено за стягане за пътуване.В бързината няколко копчета на ризата,която бях избрал се скъсаха,което успя да ме нервира-наложи се да я сваля,а следващата напразно сложих на гърба си,защото впоследствие реших да се изкъпя.Оставих куфара отворен,отлагайки изборът на костюм с още малко,след което слязох в кухнята.Вече се питах къде е Камий,защо не бях събуден от нея и как така я нямаше изобщо вкъщи.
За моя изненада попаднах на подредена за закуска маса,а чиниите не бяха празни както преди.Видях това,тъкмо на път да забъркам най-обикновен омлет и ме изпълни чувство на удовлетвореност и гордост.Усмихвах се и когато входната врата се отвори,след което и затвори,и незнаех дали съм в състояние да дочакам до мига,в който ще ми кажат,че официално вече имам съпруга
avatar
Elliot Sonders.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 31.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Уест Кост
Години: 31
Занимание: Шерифът на острова

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Резиденцията на шериф Сондърс.

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите