Re: Плажът зад увеселителния парк

by **Cher.** Съб Юни 02, 2012 5:41 pm

Отново ставам късно. Не ми се стои вкъщи, но се размотавам лениво и сънливо. Още по потниче и къси панталонки си правя палачинки, които изяждам наполовина. Отдавна не бях закусвала вкъщи...на масата...сама. Но това не ми пречи. Смятам всяка една минута без ,,добрата и миличката" ми сестричка, за дар от боговете. Да но се запилее нанякъде - безследно.
Слагам чинията в мивката, по навик. Още си мисля, че майка ни ще я измие, но след това осъзнавам, че съм сама. Измивам я, за никъде не бързам. Но всъщност...защо за бога закусвам след обяд? Боже,боже,боже..
Отивам в банята и измивам зъбите си. След това си взимам освежаващ душ. След това съм вече в стаята си и се изсушавам, като започвам от косата и след това се захващам с тялото. Обличам един бял сутиен и една светложълто-бежова рокля, която не е точно по мен. Оставям косата си спусната на едри букли. Обувам едни от пантовките си тип балерина и излизам...
отправям се към Ийст Коуст. Чувствам се като детенце, затова нещо ме завлича към увеселителния парк. Разглеждам и не забелязвам нищо ново, нищо, което не е имало и когато аз бях на 5, 6 годинки. Как ли съм изглеждала? Винаги когато си спомням моменти от миналото, когато съм по малка винаги си представям участниците както изглеждат сега, сякаш не са се променили.
Чувам вълните и съжалявам, че не си взех сърфа. Озовавам се съвсем умишлено на плажът зад увеселителния парк. Събувам обувчиците си и ги взимам в ръка. Започвам да се разхождам без посока. Изведнъж решавам да седна на пясъка близо, но не много до морето. Гледайки го все пак усещам и нечие чуждо присъствие, което не съм забелязала преди малко...

by **Dalton Ashford** Нед Юни 03, 2012 5:08 am

Колкото и усилия да положа, за да обесня колко прекрасен бе плажът зад увеселителния парк в Ийст Коуст, те нямаше да ми стигнат, за да го опиша напълно. И това бе точно така, имайки се в предвид, че бе едно от любимите ми места тук. А и сърфингът ме караше да се изпълвам с нужните спокойствие и концентрация. Ще попитате защо сърфингът? Защото той определено бе включен в списъка с хобитата и го практикувах поне два пъти в седмицата. Както и днес!
Слънцето печеше доста силно, което бе напълно нормално за този период от годината. Освен мен във водата имаше поне още двадесетима сърфисти, които се наслаждаваха на спорта и на хубавото време. Честно да си призная, предпочитах да съм сам, но явно съдбата бе предопределила съвсем ралично развитие на нещата за мен, за което бих казал – “Съдбата да си гледа работата”.
Осърдно прихванах една вълна, която определено бе по-висока от всичките, които имах честта да уловя през този ден. Тя щеше да бъде поледната за деня ми и в момента ме превиждаше към плажа. Превозването се състоя за три секунди, при което слезнах от сърфа и държейки го в ръка излезнах от приятната вода. Седнах да си почина до едно доста прилекателно момиче, което успя някак си да привлече вниманието ми. Та, за Бога, тя бе удивителна!
Заледах я, но тя явно не бе усетила присъствието ми, съдейки по това, че не откъсваше очи от морето. Явно бе фенка на звуците на вълние и общо – на самата гледка, която се очертаваше на хоризонта. Усещах парфюма й, карайки ме да настръхвам. Досега такова нещо не се бе случвало. Бях напълно убеден, че тя е различна, не само като външност, но и като характер. А това представляваше нещо много интересно, наистина интересно!
-Хей, морето днес е много бурно, ти как мислиш?
Разчупих тишината, която се бе състояла. Е, чуваха се само вълните и гласчетата на рахождащите се хора, но те не се броят. Тишината бе между мен и нея. Зачаках някакъв признак на живот от страна на дамата и погледнах към водата. Дааа, гледката бе неповторима.

by **Cher.** Нед Юни 03, 2012 8:14 am

Докато гледам бушуващото море, нечии непознат глас ме кара да настръхна. Казаното гласи:
- Хей, морето днес е много бурно, ти как мислиш?
Обръщам се и виждам момче. Кожата му е още мокра и настръхнала от рязката промяна на температурата. Зад него забелязах сърф. Сигурно е сърфист. Хмм..общи интереси.
- Да, но за жалост днес не можах да се насладя на сърфинга, който ми предоставя морето. - казвам и се усмихвам. Но този път не обикновената дяволита усмивка, а някак си чаровната и искрената, която вече ми е почти непозната. Нещо в непознатото момче ме накара да си я припомня. Пожелавам му да не е като мен с близначка, която ще иска той да е само за нея. Пожелавам му да е единствен на света, който не се прави на мачо. Това ме дразни наистина много у момчетата около моята възраст.
Усещам как косата ми нежно, но в същото време рязко се спусна на една страна. Усещам нещо необичайно в мен. Очите ми заблестяха сияйно, сякаш осветени от луна, но...тя все още не бе изгряла.
- Между другото аз съм Шер. - Представям се и прекъсвам мълчанието, защото може би и на двама ни щеше да ни стане неловко.

by **Dalton Ashford** Нед Юни 03, 2012 9:42 am

Шер! Какво прекрасно име. Веднага в главата ми отекнаха спомени от миналото лято, когято се бях зарибил по Шер. Шер – певицата! Да, това определено бе един от комичните ми моменти, в които забравях кой съм. Сега също можех да забравя името си, но моментът не бе комичен. В него бевключено момиче и ако имах късмет, можеше да се получи нещо.
-Делтън! – усмихнато отвърнах аз, гледайки я право в очите. Очите! Ако тръгне даги описвам, нямаше да ми стигне цялото време на света. Очите й представляваха нещо, като че ли нереално, но в същото време толкова близко, че да искаш да се гмурнеш в тях. Все едно те викаха. Чувството бе неописуемо.
В този момент разбрах едно – исках това момиче. Исках го толкова силно, не само тялом, но и духом. Тя предизвикваше у мен неверояното усещане за завършенот, все едно завършвах пъзел, който се опитвах да наредя отдавна. И все едно я познавах от някой минал живот. Сега ще кажете, че се филмирам и това е просто едно привличане, но не… Нещата въобще не стояха по този начин.
Замислих се каква тема да повдигна. Все пак нещото, което исках последно бе да заприличам на един глупак и да я отдръпна от мен. Тайничко се надявах да е толкова запалена по сърфинга, колкото й аз.
-Тааа… – подхилих се по носа си, показвайки зъбите си на яве и не отделяйки поглед от очите й – Значи си фенка на сърфинга? От колко време се занимаваш с него?
Зачаках тя да заговори отново. Можех да слушам този глас с часове, дори дни, седмици, месеци и т.н. Схванахте последователността!
А слънцето продължаваше да пече все така силно, огрявайки и двамата ни…

by **Cher.** Нед Юни 03, 2012 10:13 am

Гледайки го се зачудих какво би харесал в мен. Та аз съм едно момиче, което почти се е отдалечило от добротата, която грееше в мен.Няма да забравя този миг. Той ме накара да се усмихна така, както съм се усмихвала преди 5 години, когато сестра ми не се конкурираше с мен. Искам това момче, но..ако сбъркам всичко може да рухне. Не знам какво чувствам в момента. По-принцип съм умна,но не мога да опиша как се чувствам. Сякаш съм в лабиринт и трябва да избера една посока. Да тръгна наляво - може да успея, но може и всичко да експлодира. Да тръгна надясно - същите възможности. Нека да не мисля за последиците. Колкото повече си мисля за неуспеха, толкова повече шансовете ми да изгубя в тази битка за сърцето му се увеличават. Ще действам! Няма да позволя на тишината да ни погълне. Каквото ще да става, но няма да се доверя на съдбата. Да върви по дяволите! Аз, не тя пише историята на живота ми! Ако иска да ми помага - не благодаря. Да отиде при друг човек. Та тя няма ли си работа?!
Както и да е. Напълно забравих къде съм, но се осъзнавам.
- Тааа…-подаде той усмихнато, без малко да ме заслепи. - Значи си фенка на сърфинга? От колко време се занимаваш с него?
Сърфинг! И двамата го обичаме! Като се замисля, а вече ми омръзва да мисля за щяло и нещяло, шансовете ми растат позитивно.
- Като се замисля...откакто се помня. Това е моят живот! - Казвам като очите ми отново грейват загледани в хоризонта, където слънцето, което пече наистина много силно, се кани да залезе. - Може някой ден да излезем двамата със сърфовете ни в открито море - предлагам аз засмяно, чаровно...

by Sponsored content