The island of temptation.
Добре дошли на Острова на изкушението!
Не пропускайте уникалната възможност да се регистрирате при нас и да станете част от форума с най-интересната и различна идея.Създайте си герой и се потопете във водите на забавлението. (:
Welcome.
Добре дошли в Island of Temptation! Островът изглежда мирен ,но ах дълбоко се лъжете! През ноща Човекоядеца тръгва на лов! Гледайте да сте се прибрали преди луната ...
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери.
Пон Ное 05, 2012 12:44 pm by Loras

» Daniel Greyson
Нед Окт 28, 2012 11:54 am by Daniel Grey

» Н а т а л ь я
Нед Окт 21, 2012 5:40 pm by Cher.

» Измисли прякор на предишния
Чет Окт 18, 2012 2:34 pm by Amber Show

» Amber Show
Вто Окт 16, 2012 4:54 pm by Amber Show

» Claire McAdams
Вто Окт 16, 2012 4:53 pm by Amber Show

» Приятели на форума.
Вто Окт 16, 2012 3:38 pm by Cher.

» Търся си БФФ. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:52 pm by Claire McAdams

» Търся си другарче за РП. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:06 pm by Amber Show

» Търся си половинка. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:03 pm by Amber Show

Top posting users this month

Посещения
Free web counter
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 18, на Пет Окт 04, 2013 1:58 pm

Мегън Смит

Предишната тема Следващата тема Go down

Мегън Смит

Писане by Megan Smith. on Нед Май 27, 2012 3:00 pm


Lyndsy Fonseca

Една ръка се протегна към дръжката на вратата, хвана я и я завъртя. Чу се леко скърцане, което подсказа на брюнетката, че някой трябваше да се заеме със смазването на вратата. Открехна съвсем малко вратата, колкото да може да се вмъкне в кабинета, и я затвори след себе си, като отново се чу онзи скърцащ звук, който прониза слуховия 'и апарат. Вниманието 'и бе привлечено от големите размери на кабинета. Всичко бе направено от дъбово дърво, идеално подредено, кожени канапета, които не бяха от любимите на момичето, но все пак ставаха. И ето там, на стола зад бюрото си седеше той. Терапевтът, при който приятелите на момичето 'и бяха записали час, защото мислеха, че тя се нуждае. А всъщност не бе така. Девойката не се нуждаеше от никой в момента. Просто искаше малко спокойствие, което не 'и бе давано напоследък, което бе причината тя да се държи малко нервно и да избухва.
- Госпожице Смит. - чу се плътния глас на мъжа.
Момичето най - накрая сне погледа си от кабинета към него и го видя да става от стола си. Той оправи очилата си и се усмихна леко.
- Моля, заповядайте. - каза 'и, посочвайки един голям диван отсреща 'и.
Тя само се усмихна и се запъти към дивана. За първи път ходеше на терапевт и не знаеше какво да прави. Беше 'и доста странно, но щеше да издържи час. Пък и майка 'и винаги е казвала, че всяко ново нещо е за добро.
Мъжът седна на канапето пред нея и отвори някаква тетрадка.
- До сега не сте били при терапевт, нали?
Девойката поклати главата си, а той се усмихна и продължи:
- Не е кой знае колко страшно. - засмя се, което накара момичето да се усмихне леко. - Мегън Смит, 19 години, родена в близката болница, живеете в Миао.. - той започна да чете от тетрадката в ръцете си.
Мегън обаче остана смаяна от това колко неща знае той за нея. Но не каза нищо. Кръстоса краката си, докато той четеше биографията 'и, която тя си знаеше. Не 'и беше отново да я чува, но остана спокойно и изчака д-р Грейс да приключи.
- Разкажете ми малко за вас, Мегън. - каза той, затвори тетрадката и се облегна удобно назад, чакайки все едно Мег да започне да разказва приключенска история, изпълнена със забавни и интересни моменти. Това обаче нямаше да се случи.
- Освен това, което знаете за мен - тя го погледна и леко се усмихна - аз съм известна с ироничната си природа. Спокойна съм и не мисля, че ме интересува мнението на другите. Да, определено не ми пука за това. Не се ядосвам лесно, но ако това се случи, то тогава съм способна да избода нечии очи. - подсмихна се и продължи: - Умея да крия тайни и съм много дискретна. Винаги обмислям думите си, преди да ги изрека. Много рядко се "хващам на въдицата" и съм много добра в преструвките, съответно и в лъжите, но спокойно. Вас не ви лъжа. - замълча за момент. - Както и да е. Когато ми е криво може да бъда много злобна и да се държи като кучка. Може и да прощавам, но никога не забравям. За мен истински приятел е този, на който му се обадиш по средата на нощта и кажеш "Убих човек", а той ти отговори "Къде ще копаем?". И както споменах може и лесно да прощавам, но никога не забравям и може да съм много отмъстителна. Амм, какво друго? Обичам да гледа телевизия, да чете книги и да се разхожда из природата. - довърши и се усмихна.
Надяваше се да се е успяла да извърти нещата и да не се стига да онази част, която искаше да забрави, а не да си я разказва на непознат. Но по лицето му си личеше, че нямаше да се отърве толкова лесно.
- Това е доста хубаво, Мегън, но аз имах на предвид нещо за вас и миналото ви, а не характера. - той взе тетрадката си и я отвори.
Написа нещо там, което привлече вниманието и любопитството на Мегън. Той затвори тетрадката, след като видя, че тя гледа натам и кръстоса крака. Очакваше тя да разкаже за миналото си, но Мег бе на друго мнение. Може като мълча и стане неловко да смени темата, помисли си тя и само се усмихна.
Половин час в пълно мълчание, гледане неловко, гледане в друга посока, смяна на начина на седене на всеки десет минути и ужасната тишина терапевтът най - накрая направи нещо. Погледна записките си и всичко останало, което се криеше в тетрадката му и проговори. Но за жалост не това, което Мегън искаше.
- Майка ви е умряла от рак, когато сте била на... - прелисти една страница и прочете още няколко реда, след което продължи: - ...шест години и пет месеца.
Единственото, което се чу бе тежкото преглъщане на госпожица Смит, която продължи да гледа някъде през прозореца, разсейвайки се от спомените, които започваха да изникват в главата 'и.
- Мегън? - попита леко разтревожено мъжа.
Тя отказа да обърне поглед към него. Вместо това погледна към пода, захапала леко долната си устна.
- Не обичам да говоря за нея. - най - накрая каза тя.
- Защо? - попита той, а тя завъртя очи.
- Защото боли. Имам малко спомени от нея и всички са как тя е на онова легло в стаята си, пребледняла, борейки се с последни сили да оцелее.. и не успя. Затова боли. Защото се чувствам отговорна, защото не можех да 'и помогна по какъвто и да е начин, а само стоях отстрани и рисувах проклети картинки на нея, на мен и на татко, заедно на луната, където тя беше напълно здрава. - погледна го и набързо изтри една сълза.
- Била сте малко момиче, Мегън. Не трябва да се обвинявате, че не сте могли да помогнете на майка ви. Нямало е как. Тогава едва ли сте разбирали дори какво 'и е било.
- Може ли да говорим за друго? - попита тя, прекъсвайки го.
- Добре.
Тя си отдъхна. Да говори за майка си бе болезнена тема и след смъртта 'и много рядко се е налагало да говори за мен. Тогава не можеше да се контролира и, или щеше да се ядоса здравата и да нарани някой, дали било с думи, или физически, или щеше да се разплаче и едва ли някой щеше да може да я успокои.
- А какво ще кажете за баща си?
- Майната ви. - каза му тя през зъби.
Взе чантата си и се запъти към вратата на кабинета.
- Мегън, спрете.
Тя не обърна внимание и отвори вратата.
- Ако отказвате да говорите за проблемите си, те няма да изчезнат. Трябва да говориш за това. Ако не с никой, то с мен. Затова приятелите ви ви доведоха при мен. За да ви помогна.
Тя наведе главата си надолу и само след две секунди се обърна към него. Чак сега забелязваше, че е с няколко глави по - висок от нея с изтупан костюм, но това нямаше значение в момента.
- Дойдох до тук, защото това са приятелите ми и ги уважавам. Но са сгрешили. Не ми е нужна ничия помощ, камо ли от вашата.
- Те ми казаха друго.
- Те не знаят! - викна тя.
- Напротив. Аз мисля, че знаят. Знаят, че имаш проблем с баща си, както и с майка си.
- Не смейте да ги споменавате.
- Ако продължаваш да се правиш, че проблемите не съществуват няма да стигнете до никъде, Мегън.
- Те не са проблеми, които можете да разрешите доктор Грейс. Това са майка ми и баща ми, а не нещо, с което може да се справите, чрез разрешавайки го. То не е нещо, което може да се разреши. Майка ми умря. Остави ме сама на този свят с пияния, която всяка вечер донасяше проститутка в къщата ни и 'и даваше всичко, за което майка ми някога е работила преди да умре. И когато нещо не беше както трябва аз бях тази, която патеше. И нямаше кой да ми помогне. Това е всичко. Не се опитвам да говоря за това, защото ме боли, а не, защото е проклет проблем, с който не може да се справя сама. Оцеляла съм след смъртта на най - близкия ми човек и онова прасе, в което се превърна баща ми и мисля, че мога да се справя с почти всичко.
Мъжът замълча.
- Затова че си запишете в малкия тефтер ''Тя е психопат'' или каквото и да е там, но ме оставете намира. Защото вие очевидно не разбирате. Не всичко е проблеми, с които можете да се справите. Ако продължавате да гледате на полката на клиентите ви като проблем то тогава вие няма да стигнете до никъде. Не мисля да ви позволя да ме тормозите в продължение на години, взимайки парите, за които съм се трудила и убеждавайки ме, че ще се справя, защото аз знам много по - добре от вас. И знам, че това е нещо, с което трябва да се справя сама, а не с идиот, който мисли всичко за разрешими проблеми
Мегън замълча за минута.
- Не съм аз тази, която има проблеми. - каза по - тихо и затръшна вратата след себе си.
avatar
Megan Smith.
East Coast
East Coast

Брой мнения : 26
Join date : 27.05.2012

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Мегън Смит

Писане by Delilah. on Нед Май 27, 2012 3:03 pm

Чудесен герой , одобрена сте :) , попринцип щеше да е хубаво ако поне основните неща са по бланка но ще го приема този път!


avatar
Delilah.
Делилах.
Делилах.

Брой мнения : 239
Join date : 06.05.2012

Това съм аз:
Квартал: Miao citizen
Години:
Занимание:

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите