Нощен клуб"Midnight"

След като русокоскта го остави, без дори да му каже чао, Брадли също забърза. Той живееше малко по- далеч и му трябваше повече време, докато стигне до тях. Когато се прибра си взе един бърз душ, а после облече първите дънки и тениска, които му паднаха. Сега когато беше готов трябваше да се върне обратно до Уест Коаст и да вземе Камий. Вече бе измислил къде да отидат - не му се искаше да е някъде в центъра, защото така рискуваше да види прекалено много познати, а не изгаряше от такова желание, затова избра източното крайбрежие, където беше чул, че са открили нов нощен клуб.
След петнайсетина минути той вече беше пред дома на Камий и чакаше. За негова голяма изненада тя не се забави много и двамата тръгнаха към клуба. Вървяха и си разказваха истории от миналото и вицове като не спираха да се смеят.
Когато стигнаха пред клуба по кавалерски Мейсън и' отвори вратата и тя влезе. Вътре беше пълно с хора и обстановката му се понрави. Двамата се спряха за малко на стълбите на клуба, оглеждайки огромното помещение. Брадли търсеше бара и когато го намери хвана ръката на Камий и и' каза.
- Да отидем до бара. Аз черпя.
Направиха си път през тълпата от хора и когато стигнаха той и направи жест с ръка, посочвайки и' един висок стол.
- Какво ще пиеш?- попита я той, а после повика бармана с ръка.

Действително след 45 минути Брадли чакаше Камий пред тях. А тя не се забави. Бе облякла семпла малка бяла рокля, но както често се случва визуацията се оказва по-елегантно от предположението. Косата й бе спусната и за разлика от повечето жени в клуба, гримът й бе лек и нежен. Като цяло нищо необикновено за Камий.
Предпочиташе да върви, било то и до другия край на града, когато това бе възможно, а ето че ситуацията го позволяваше.
Брадли хвана ръката й и я поведе към бара. В първия момент сякаш бе ударена от късо съединение, но бързо се опомни и се усмихна отново. Седнаха на високите столове и бармана дойде пред тях, очаквайки поръчката.
- За мен текила - каза момичето, прехапвайки долната си устна с дяволито изражение.
Танцуваше й се, а и музиката й допадаше. Не бе някакъв електроенн хаус или там аккто се казваше. Тези стилове не й бяха много познати, тъй като не й допадаха, следователно не ги слушаше. Но песните по Мтв, позволяваха всякакъв вид танци и най-често баронесата ходеше в клубове с такава музика.

Мейсън я погледна я изненадан очакваше да си поръча някакъв коктейл или нещо подобно, не текила, но от момиче като нея можеш да очакваш всичко.
- Нека са две тогава.- каза той на бармана. След около минута текилите стояха пред тях. Двамата удариха малките чашки една в друга и пиха на екс, след което и двамата смръщиха физиономии. Оставиха корите от лимона в малката чинийка, в която им бяха поднесени.
Както бе предположил Брадли, настроените му се оправи още когато видя русокоската на кея и вече бе готов да даде всичко от себе си, за да си прекара добре и тук, без да си навлича неприятности, ако е възможно. Той погледна към Камий, която гледаше към дансига и клатеше глава в такт с музиката, явно бе, че и' се танцува.
- Да танцуваме.- каза и' той и я дръпна от стола, а после започна леко да поклаща рамене, само както той умее, правейки се че танцува.

Да, идеята й допадаше. Всъщност самата тя щеше да предложи същото, само след секунди, но бе изпреварена.
- Ти не можеш да танцуваш! - макар със сериозен тон, блондинката се шегуваше, едновременно казвайки изречението като въпрос и вече свършен факт. Засмя се, защото действително се шегуваше, не искаше Брадли да приеме изречението като обида. Харесваше й движението, което приятелят й правеше, дали защото само това можеше, или просто му трябваха още един-два шота.
- Окей, харесва ми това... движение - сподели тя, приближавайки се до него, за да може да я чуе. Камий не танцуваше често пред хора, но по дяволите, кой щеше да я гледа?! Правеше го по-скоро за себе си, защото обичаше. След няколко песни, не бе следяла вроя им, защото не я интересуваше, предложи на приятеля си да седнат, за по още няколко шота и след това да решат какво ще правят. Поръчаха по още три шота, а с тях бяха и силта и резенчетата лимон. По принцип след първите два три шота, Камий избутваше настрани "добавките". Същото направи и тази вечер. Първоначалното парене в гърлото й утихваше с всяка изминала глътка, а се повдигаше настроението и се увеличаваше желанието й за... е, и тя не знаеше какво точно желание. Нещо като да полудее до такава степен, че утре да не може да стане от леглото. Нещо такова. Не го правеше често, за това в редките случаи, когато й се отдаваше, тя поемаше този риск. Какво пък толкова? Беше една нощ. Която сигурно никога нямаше да се повтори.

- Не мога да танцувам! Така ли?- възкликна Брадли, правейки се на обиден. Той знаеше, че русокоската се шегува и беше почти сигурен, че тя иска да се научи на неговото движение, но не и' каза нищо повече.
Двамата отидоха до бара и след новите три шота вече тотално се разгорещи, а също и Камий, която не виждаше много често в подобни състояния. Този факт го накара да се усмихне, после повдигна рамене като някакъв зубър и започна да танцува до бара, прибавяйки нови движения към репертоара си.
Русокоската седеше на бара и му се смееше. Дали наистина беше толкова смешен и нелеп, както си мислеше? Но това не му пречеше и не му пукаше какво ще кажат другите, важното беше да се забавлява.
- Ставай.- каза той на Камий и тръгна отново към дансига.- Забавляваш ли се?- попита я той, когато вече се намираха в средата.

Младата жена кимна, а усмивката по лицето й блестеше по-ярко и от слънцето през деня. Но нещо й лиясваше. Или по-скоро нещо не й харесваше. Бяха тук от час, два и вече мястото й омръзваше. Да не говорим, че в момента анцуваше за трети път на една и съща песен.
- Знаеш ли какво? - засмя се блондинката. - Искам да си ходя. Искам да си направим някакво малко частно парти само с подбрани хора - глвата й бе пълна с такива глупави идеи, но под въздействие на алкохола нищо не я спираше да ги каже и на глас.
Глътна последните два шота, които бяха на барплота един след друг и подкани Брадли да излязат.
Навън я лъхна хладния вятър, но това й дойде ободряващо. Не й бе студено, но наистина имаше намерение да осъществи това частно парти, при това сега.
- хайде, отиваме вкъщи и ще поканим някои познати. Обаче който не знае паролата, няма да влезе. А двамата с теб ще сме зад бара - намигна му Камий, продължавайки с глупостите си, тръгвайки да пресича улицата без въобще да се огледа. Но пък не се предполагаше, че ще има голям трафик по това време на нощта.

Брадли стоеше пред русокоската и слушаше веселите и' идеи за частно парти с подбрани хора, а когато излязоха навън вече имаше и парола. Той добре разбираше, че идеите, които сега искаше да осъществи бяха плод на голямото и' въображение, които тя тайно потиска в себе си, а когато главата ти е замаяна си готов да направиш всичко на мига. В такива състояния имаш чувството, че имаш силата да направиш всичко без нищо да те спира Мейсън беше наясно с това и се забавляваше на Камий, която явно не носеше много на алкохол.
Той само я гледаше и слушаше, без да казва нищо, готов да направи каквото тя му каже.
Двамата тръгнаха към дома и', докато вървяха на Мейсън му хрумна идеята да се пошегува с нея и започна да я разпитва, опитвайки се да я накара да започне да си вярва още повече за невероятното и' частно парти с парола.
- Каква ще е паролата?- попита я той, опитвайки се да бъде сериозен, въпреки че не можа да скрие усмивката си.