The island of temptation.
Добре дошли на Острова на изкушението!
Не пропускайте уникалната възможност да се регистрирате при нас и да станете част от форума с най-интересната и различна идея.Създайте си герой и се потопете във водите на забавлението. (:
Welcome.
Добре дошли в Island of Temptation! Островът изглежда мирен ,но ах дълбоко се лъжете! През ноща Човекоядеца тръгва на лов! Гледайте да сте се прибрали преди луната ...
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери.
Пон Ное 05, 2012 12:44 pm by Loras

» Daniel Greyson
Нед Окт 28, 2012 11:54 am by Daniel Grey

» Н а т а л ь я
Нед Окт 21, 2012 5:40 pm by Cher.

» Измисли прякор на предишния
Чет Окт 18, 2012 2:34 pm by Amber Show

» Amber Show
Вто Окт 16, 2012 4:54 pm by Amber Show

» Claire McAdams
Вто Окт 16, 2012 4:53 pm by Amber Show

» Приятели на форума.
Вто Окт 16, 2012 3:38 pm by Cher.

» Търся си БФФ. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:52 pm by Claire McAdams

» Търся си другарче за РП. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:06 pm by Amber Show

» Търся си половинка. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:03 pm by Amber Show

Top posting users this month

Посещения
Free web counter
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 18, на Пет Окт 04, 2013 1:58 pm

Никога не позволих училището да се меси в образованието ми. (преди близо няколко години)

Предишната тема Следващата тема Go down

Никога не позволих училището да се меси в образованието ми. (преди близо няколко години)

Писане by Никълъс Браун. on Пон Май 07, 2012 6:59 pm

Той седеше и мислеше за изминалите години;за пропиляното минало.Преглътна едва-едва.Постави празната ,стъклена чаша върху дървената масичка и издиша тежко като някое страшно и отвратително чудовище.Затвори клепачите си и се унесе в лек сън върху старата кушетка в малкия му апартамент.
Училището.
Любимото училище,как искаше да се отърве от тези "мъчения" ,но когато вече си преминал през него и знаеш какво те очаква искаш да се върнеш и завинаги да останеш дете,но уви не ставаше.Никълъс не бе един от най-прилежните и добри ученици в класа,но определено не можеше да се твърди,че не е интелигентен и умен.Именно поради този факт учителите и директорката,която бе съученичка на майка му го притискаха и правеха всичко възможно той да влезе в правилния път.Но дали бе възможно?Какво можеш да кажеш на едно дете,което тъкмо се е запознало с най-известните в училище и открило нов свят пред себе си?Нищо.Всичко започна с една обикновена цигара,която се разрасна в няколко стотина,ако не и повече.Беше пристрастен.Даваше последните си стотинки в джоба само за да може да усети цигарения дим около себе си.Нещата скоро обаче се промениха.Цигарите излязоха от мода ,а Ник трябваше да следва новите "модни тенденции" ,за да не излезе от групичката,която не приемаше лесно новобранци.Но това не беше основната причина поради която започна с употребата на по-силни вещества.Семейството му.Майка му.Безпаричието.Всичко това му оказваше огромно влияние.Както и постоянното натякване,че не става за нищо и нищо няма да излезе от него.Беше му дошло до гуша.Искаше да се откъсне от този свят и да построи свой собствен ,а това ставаше само и единствено с наркотиците в организъма му.Той строеше ново пространство само за него.Представяше си,че има нормално семейство и нормално детство ,но нищо не получаваше.Оставаше си само с мечтите.Чувстваше се спокоен и удовлетворен само,когато употребяваше.
-Какво отново си направил,Никълъс?-дрезгавия глас от края на директорския кабинет му беше до болка познат.Директорката О'Браян.Толкова я ненавиждаше,но и обичаше,защото знаеше,че тя държи на него,но се усещаше огромна тревога в гласа й и сякаш тялото и говореше вместо нея.Всяко нейно движение подсказваше,че тя вече се беше отказала от него.
-Хванахме го да пуши трева в задния двор.-зад него се подаде груб женски глас сякаш,че не мъж.Това беше учителката му по "География".Тя харесваше Ник,но това определено оказваше отрицателно въздействие върху него.
-Добре,благодаря.-казвайки това, географичката излезе смутено от стаята и тръшна силно вратата.-За последен път ти прощавам,Ник.Това не трябва да се повтаря.Правя го заради майка ти.Ще чистиш двора на училището и не само ,близо месец.
Браун стана и хвърли страшен поглед на директорката сякаш я убиваше.Как си позволяваше тя да споменава майка му?Как?Защо?Той беше избухнал ;не можеше да се контролира.Тъкмо ,когато забрави всичко;някоя грозна квачка идваше и разваляше всичко.Тръгвайки по коридора към изхода той сви в ляво в тоалетните и извади едно пакетче бял прах постави го върху гладка повърхност и като прахосмукачка започна да избърсва с нос прахта.
Отново се понесе в неговия измислен свят....
avatar
Никълъс Браун.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 06.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Няма значение от къде си,а какъв си.
Години: 23
Занимание: Журналист е.

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Никога не позволих училището да се меси в образованието ми. (преди близо няколко години)

Писане by Claire O. Dwein on Пон Май 07, 2012 7:38 pm

Училищната йерархия беше нещо типично за всяка една гимназия,а мисълта за липсата и направо плашеше..Това бе свят на едни глупави момичета чудещи се дали косата им е с достатъчно голям обем и група празноглави спортисти,но просто така стояха нещата и Клеър не можеше да си позволи да изостава.Момичето бе по-различно от другите,гледаше по по-различен начин на нещата,но се беше примирила с факта,че все някой трябва да е прецакан..гледаше напред и се стараеше да не мисли за хората,които може би нараняваше с поведението си.

***


Потропвах с високите си токчета по току що изчистения училищен коридор с най-добрата си приятелка-Ел и обсъждахме поредния купон на плажа,който ние организирахме.Излязохме на училищния двор и се запътихме към една от централните пейки,на които често прекарвахме междучасията.Ел продължи да бръщолеви нещо за парти с костюми,но за момент вниманието ми се насочи върху познатите лица на групичката на "известните" момчета.Заоглеждах ги най-нахално и кимах средоточено,надявайки се,че Ел няма да ме попита нещо.Русото момче в центъра ми намигна,а аз му отвърнах с хладна усмивка и преместих поглед върху другите.Изведнъж мернах чивт зеленикави очи,но точно в този момент между нас се оказаха няколко дървета,зад които те се спряха за да шмъркат без да бъдат засечени от камерите.Наложи се да проточа врат и да се извия леко за да мога да продължа наблюдението си.Върнах поглед към Никълъс,който тъкмо прибираше пликчето бял прах в джоба си.
- Хей!-извика Ел.
- А?Аз?Какво?-попитах объркана и осъзнах,че даже бях забравила да симулирам,че слушам приятелката си.
- Престани да го зяпаш,знаеш,че не е за теб!-обвини ме Ел,проследила погледа ми.
- Не го зяпам,а и...не е толкова лош..-казах троснато и станах нервно от пейката,мразех да се опитва да ме поучава - Аз ще довърша това в стаята.-допълних като посочих съм пластмасовата чашка кафе в ръката си и тръгнах ядосана към сградата на училището.Минах набързо през градинката новопоникнали лалета,които не бях и забелязала и в същия момент чух познатия глас на градинаря.
- Какво правиш?-извика ми ядно досадния дядка.
...ето така се оказах наказана за седмица да садя наново цветята в любимата градинка на директорката...всъщност месец,заради последвалата реч,която дръпнах на градинаря в яда си.Чувствах се толкова глупаво да бъда наказана за такава детинщина...



Get back, get down.
Pull me closer if you think you can hang ..
.. hands up, hands tied
Don't go screaming if I blow you with a bang.


Bad girls do it well.
avatar
Claire O. Dwein
Клеър
Клеър

Брой мнения : 215
Join date : 30.04.2012

Това съм аз:
Квартал: West Coast
Години: 19
Занимание: сърфистка

Вижте профила на потребителя http://island-of-temptation.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Никога не позволих училището да се меси в образованието ми. (преди близо няколко години)

Писане by Никълъс Браун. on Вто Май 08, 2012 12:36 pm

Деня на наказания.
Всичко беше както обикновено.Отвори широко очите си и погледна към тавана,опитвайки се да разбере,че днес бе събота и той беше принуден да изпълни задълженията си в училище.Определено една част от него не искаше да бъде изхвърлен като мръсно коте от училището,защото му оставаше само един вариант - работата.Ник не веднъж е ставал свидетел на безбройните караници между родителите му и това как баща му се скършваше от работа само и само да напълни гърлата на многобройната си челяд.Работеше на два места,но пак парите не стигаха.
Протегна се и прозя звучно.Спеше в една стая с два от братята си,който го боготворяха.Подражаваха му във всичко,може би с изключения на наркотиците.Никълъс не харесваше тази част от своето съществуване,но само тя му бе останала.Толкова малки,а вече без майка.Толкова трудно.Нереално дори,но въпреки всичко той продължаваше да се бори.Бореше се със самия себе си.Не успяваше понякога,но му бе простено.Едно загубено дете в свят на чудовища и змии .
Почеса се и загуби пръстите си в златната и къдрава коса,която притежаваше.Потърка очите си и навлече едни джинси леко изтъркани отзад.Сигурно бяха на има няма две-три години.Навлече една побеляла тениска и се запъти.Направи си кафе,запали цигара и тръгна към училището.
Минаваше по един и същи път всяка сутрин и всеки следобед.През автогара,през малкия хранителен магазин на чичо Мо ,през бандата скейтъри ,които не пропускаха удобен момент да се похвалят какъв нов трик са научили.
Когато стигна в училище се чуваше само тишината и неговите стъпки.Премина през дългия и тесен коридор и не след дълго се озова в стаята за наказания.
-Добър Ден.-каза и затвори врата след себе си без дори да поглежда кой е вътре.Това него не го интересуваше.
Знаеше процедурата,за това седна и наведе поглед към захабените си кецове и сложи слушалките в ушите си.Трябваше да седи два часа в пълно мълчание иначе щеше да се удвой това проклето наказание.Затваряше очи,но всеки път щом се опитваше да се унесе в лека дрямка фигурата на учителя по биология го преследваше постоянно.
avatar
Никълъс Браун.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 24
Join date : 06.05.2012
Age : 22

Това съм аз:
Квартал: Няма значение от къде си,а какъв си.
Години: 23
Занимание: Журналист е.

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Никога не позволих училището да се меси в образованието ми. (преди близо няколко години)

Писане by Claire O. Dwein on Вто Май 08, 2012 7:51 pm

Пронизителния звън на аларма ме стресна рано в съботната сутринта.Намусих се,скочих от голямото легло и тръгнах към банята.След като минах през обичайната процедура,облякох едни къси панталонки и тенсика,взех си една червена ябълка за закуска от фруктиерата в кухнята и напуснах апартамента си,като врътнах набързо ключа на излизане.
Училището се намираше съвсем наблизо,така че реших,че не си заслужава да чакам такси,а и една разходка за ободряване нямаше да ми дойде зле.Тръгнах по познатия тротоар и заоглеждах дворовете на съседите,като пътьом извадих и айпода си с намотаните около него слушалки.Пуснах песните да се сменят подред и започнах леко да си тананикам,докато и голямата зеленикаво-зафява сграда на училището не се очерта напълно пред погледа ми.Вратичката на оградата беше заключена,за това се наложи да е покатеря ловко и да я прескоча,не че за мен беше проблем,защото лятото обичах да идвам тук сама и да си почивам от проблемите на всички,а най-вече и от моите.
Директорката бе изпратила писмо до родителите ми,че от другата седмица ще започне изпълнението на наказанието ми,но се налагало да присъствам на "Срещата на наказаните" днес..ъгх направих погнусена физиономия като се сетих за конското,което ми дръпнаха за едната глупост.
Бутнах притворената врата на кабинета,където щеше да се проведе в срещата и си проправих път между редиците като седнах на свободния чин до прозореца.Продължих да слушам музика и да се поклащам леко в такт докато чаках "цирка" да започне и оглеждах перфектно изрисуваните си нокти.
Изведнъж чух,че вратата изсъкрцва за пореден път и вдигнах поглед,за да видя кое е новото попълнение на групата на "непослушните"..засмях се на мислите си.Слънчевата светлина идваща от широко разтворения прозорец се отрази в познатите златисти къдрици на момчето ,което тъкмо търсеше място къде да седне.Явно беше позъкаснял и единствения празен стол се оказа де мен.Отдръпнах чантата си и зачаках докато той мълчаливо се приближаваше.



Get back, get down.
Pull me closer if you think you can hang ..
.. hands up, hands tied
Don't go screaming if I blow you with a bang.


Bad girls do it well.
avatar
Claire O. Dwein
Клеър
Клеър

Брой мнения : 215
Join date : 30.04.2012

Това съм аз:
Квартал: West Coast
Години: 19
Занимание: сърфистка

Вижте профила на потребителя http://island-of-temptation.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Никога не позволих училището да се меси в образованието ми. (преди близо няколко години)

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите