Бар "Сейл"

"Кейси,Кейси къде си?!?!" Казах си нервно наум и дори леко присвих устните си,а в следващия момент барманът ми даде мохитото.Едва тогава го погледнах,бармана де,не мохитото.Е и мохитото де...ах!Ето това е..да се объркаш в собствените си мисли!Много приятно!А и честичко ми се случваше,но този път объркването май беше причинено от бармана,защото ,Боже, прости ми,но беше адски..м..секси.
Усмихнах се някак срамежливо,прехапвайки долната си устна.Прокарах нервно пръсти по врата си,поех си дъх и върнах нормалното си непукистично изражение.
-Оу,и защо имам тази чест?
Попитах любопитно като се усмихнах предоволно и сложих ръцете си на плота,отпивайки от коктейла си,а след миг погледнах и втория.
-Но пък определено ще ми дойдат добре.
Намигнах му и взех едно от кубчетата лед,които бяха в една малка купичка,като го прокарах по шията си,спускайки го към деколтето си.Жегата беше наистина неописуемо голяма и това беше странен,но ефикасен начин да се охладя.А ако Кейси не дойдеше до 2 минути на нея щеше да й стане горещо от виковете,които щеше да понесе.Така е,горещината ме изнервяше.

- Просто мое тайно решение.
Вярно, че момичетата правеха какви ли не опити, за да им обърна малко внимание или да им дам безплатно питие, но точно русокоската прикова моя поглед с този лед. Момента, когато исках и си умирах да съм на мястото на леда.
- Още лед да предложа?
Погледнах за момент към чашата й, а след това отново към нея като се усмихнах с една лека, полу-усмивка.
- Стига шефа да не ме убие, мога да предложа още питиета за сметка на заведението. Но ценя тази работа повече от всяко момиче на света.
Пак се подсмихнах и се обърнах към чашите си, като започнах да ги почиствам със светло синята кърпа.
- Е, как се казваш?
Заговорих с гръб от нея, но ясно можеше да ме чуе. Музиката не беше толкова силна, нито хората около нас се чуваха, а само детските викове по плажа.

Как ми се искаше наистина да го направя този номер. Да изсипя лед по нея и.. ъх да, сега бях на работа. Не му беше времето за такива неща.
- Ел?
Оставих вече чашите, които бяха идеално изчистени и се обърнах наполовина с доста загадъчно изражение.
- Джеймс. Виктор Джеймс.
Казах в стил "Агент 007" и се обърнах със същата усмивка към нея. За момента бях свободен и дойдох пред нея, като се наведох и облегнах на плота и започнах с поглед да я изучавам.
- Е, Ел, някой явно те ядоса ли? Разкажи на току-що мистериозния барман, който не се знае какъв е и може да те убие по всяко време или изнасили.
Нямах за цел да я отвратя от мен или наплаша, а по-скоро беше като една от глупавите ми шегички, които понякога повечето явно не разбираха и.. да, имаха ме за луд. Хубаво, че бях красив, та поне да имах оправдание.

-Хубаво име!
Казах остроумно и доизпих първият коктейл мохито.Придърпах втория към себе си и поех сламката в устните си отпивайки жадно,а в следващият момент ме напуши на смях.
-О да или пък..защо да не ме изкормиш?
Попитах като се усмихнах широко и го погледнах,задържайки погледа си на него.Едвам сега забелязах,че имаше доста красиви зелени очи.
Е..поне като Кейси нямаше да идва,можех да остана още малко тук.Поне можех да се "свалям" с бармана за разнообразие.
-Пак ми вързаха тенекия..-казах с досада и извъртях очи-Една приятелка..имахме среща,а сега ми писа смс,че няма да дойде и останах сама тук..
Направих нацупено изражение и отново отпих от коктейла.
-Но стига съм мрънкала-подсмихнах се-
-Ъм..кога свършваш смяна?
Попитах и сведох погледа си надолу.От къде пък дойде това?!Просто се изплъзна от устата ми.
-Просто за да разбера дали наистина си убиец!
Допълних бързо и се засмях неловко.

- Ех тези ваши приятелки.
Измърморих тихо, но знаех, че ме чува като се засмях доста тихо. Всеки имаше проблеми с бързането. За къде бързаха толкова всички? Живота течеше бавно, нищо не ги гонеше, но те все едва ли не бягаха за някъде. Сякаш пистолет до главите им допираха.
- Мога да запълня времето ти. Да те науча да размяташ коктейлите, чашите, без да ги чупиш, разбира се!
Направих го като забележка с насмешка, но ако счупи чашите не знаех и аз как щях да ги плащам. Всъщност би си заслужавало. А и тази свалка доста ме привлече и доста навлезнах в нея.
- Смяната ми свършва когато аз искам. Винаги има заместители, повечето са от другата страна на бара, но се налага да стоя поне най-много 30 минути. Точно това му е хубавото на тази работа.

-Оу ще стана професионална барманка!Ще видиш ти как ще ги въртя тези чаши!
Заканих се и се засмях,а в следващият момент се изправих и се прехвърлих от другата страна на плота,заставайки точно до Виктор.
-Тогава...
Казах загадъчно и прехапах долната си устна,а в следващият момент го дръпнах за ръката и казах:
-..смяната ти свършва сега!
Обърнах се и му се оплезих като не пусках ръката му,докато не започнахме да бягаме по горещият пясък и не го бях съборила във водата,която първоначално ми се стори доста студена.
Всъщност нямах си и идея какво ме прихвана..защо изобщо се държах така.По принцип се държах по-зряло,но този път беше различно.Наистина се забавлявах с Виктор и ми беше интересен.

- Ама.. ама!
Докато се усетя бях помъкнат чак във водата и не можех да се осъзная за секунди какво става. Нямаше да ми се карат, защото повечето правеха така, а точно аз доста рядко го правех. Водата беше хладка, нормална, бързо се свикваше с нея.
- Ей, гаджето ти ще ревнува!
Добрия стар опит с това да разбереш с кого си имаш работа. Гаджетата винаги бяха пречка, но тя се държеше разкрепостено и се съмнявах да има, но нали трябваше да бъда сигурен все пак. Не исках после да ходя на работа и то на плажа.. при полу голи момичета с насинен фар.
- Не искам и да съм пребит после.
Този път от сериозно изражение, беше заменено отново с весела усмивка и забавен тон.
- Като.. като по филмите! Където карат от големите джипове, а това доказва само, че имат малки... работи под панталона!
Не се сдържах и се разсмях дори по-силно, но не до толкова, че да оглуша половиния плаж.

-Знаеш ли..гаджето ми е от онези ..мутрите.Дето бият всеки един,който припари до момичето им!Бягай!
Казах уж уплашено,но след това се засмях и го напръсках с вода.
-Но може би в някой друг живот.
Присвих рамене и надигнах вече мокрият си потник като го свалих след секунди и го оставих да плава някъде из водата.
-И все пак номера ти проработи.Нямам гадже.
Засмях се и го погледнах с доволна и мазна усмивчица,приближавайки се към него.
-Хм..значи обикновените момчета...като..като един барман например са доста по-..надарени?
Попитах като се подсмихнах.Наистина започна да става забавно.А и самият той беше забавен по някакъв странен начин.
-Но пък се обзалагам,че ти имаш приятелка.
Направих замислено изражение и застанах зад гърба му като го погъделичках и заплувах напред.

- Ей, не ме плаши така!
Направих нацупена физиономия, но бързо се ухилих.
- Защото мога и аз да го пребия без проблем!
Направих се на важен и се огледах самодоволно. Може би щях да отнеса няколко синини по тялото, но това, че не бях особено висок нямаше да ми повлияе, за да се защитавам.
- Интересен въпрос! Но мисля, че ти е рано да разбираш.. ако чаткаш какво имам в предвид.
Отново й намигнах самодоволно, като продължих да говоря.
- Но мисля, че си още малка. Случайно личната ти карта се показваше от чантата ти на бара и се видя, че не си особено голяма.
Направих се, че се прозявам и се потопих във водата, но целите ми дрехи вече бяха мокри. Но за щастие това и не ми пречеше и съблякох тениската си набързо и отново се потопих.
- Мислиш ли, че ако имах приятелка, щях да флиртувам с първото секси момиче, което се изпречи пред погледа ми? И това да я черпя?

След като чух думите му се върнах при него и го наплисках с вода,а при вида на физиономията му се ухилих.
-Оу...яя..интересно.Някой флиртувал..аз не бях забелязала..
Направих се на ударена и се "излегнах" по гръб на водата.Това,че бях спасителка определено ми помагаше в плуването и владеех различни"техники" на плуване.
-Ами знам ли..вие сте странни.
Присвих рамене и му се усмихнах.А колкото до това,че казах,че мисля,че има приятелка..м направих го точно за да ми каже сам,че няма.
-Така ли..защото мисля,че забравих личната си карта у дома.
Подсмихнах се и го погледнах,прехапвайки устни.
-Е,значи и аз да не се страхувам да не остана без коса.Все пак такъв красавец трудно се пази.
Усмихнах се доволно и заплувах около него.

- Значи чета мисли.
С всяко второ изречение правех така, че да разбера колкото се може повече. Привлече ме и то доста. А и това да напусна по средата работното си място не беше особено присъщо за мен, макар и с доста момичета да говорех по време на работа. Гмурнах се под водата и след малко се показах точно пред нея.
- Хм, интересна си, привличаш окото. Казвай кога си свободна, за да те поканя да излезем. Кино, пуканки? Ресторант? Дискотека? Кажи едно, ще те заведа където пожелаеш, но задължително не приемам "не" за отговор! И в коя част живееш?
Предполагах, че живееше в тази част, иначе постоянно да пътува тук заради приятелката си.. някак не ми се вярваше. Можеха да се чакат с нея, но тя да идва специално до тук.. не беше никак кратко времето от изтока до запада.
- В прочие работиш ли или още залягаш като умна ученичка над учебниците. Още таблицата ли учите?

-Леле,леле..твърде много въпроси,миличък.Почакай малко,поеми си въздух.
Подкачих го и се засмях тихичко.
Беше забавно как ту се заяждаше,ту правеше комплименти и такива неща.Наистина едно то най-големите удоволствия бяха точно от флирта.
-От къде мога да съм сигурна,че няма да ме убиеш като излезем?М?
Попитах и сложих длан на стегнатите му гърди.
-Но пък няма как да разбера,ако не пробвам.Живея в Източната част за твоя изненада.-казах и продължих-
-Ти избираш мястото.Да видим дали ще избереш правилното.
Намигнах му.
-Не сме стигнали още до таблицата-направих загрижена физиономия-но пък знам числата!-засмях се-
-Спасителка на плажа в Източния бряг съм.

- Виж ми невинния поглед!
Направих една наистина тъжна физиономия, както правеха винаги по филмите.
- Мислиш ли, че имам такива мисли?
Наклоних още по-тъжно глава, но накрая отново се усмихнах чаровно докато гледах към очите й.
- Източната? Шегуваш се!
Направих се, че не вярвам и поклатих глава невярващо. Някак мислех, че в момента ме занася. Не, че не беше възможно, но..
- Сп..сп.. спасителка на.. плажа ли?!
Ококорих се веднага, като игнорирах задните изречения и се оцъклих със забит поглед в нея.
- Е не се изкарвай сега перфектна! Ама.. спасителка.. не, не! Това вече не го вярвам! По-вярвам, че сте взели числовата система и че можеш вече да броиш само с пръстите на ръцете и краката си, но.. спасителка?!
Плиснах си демонстративно вода в лицето, за да се очистя от тези невярващи мисли и поклатих отново глава.
- Та.. кино? Или в някакъв лунапарк?

-Оооу ангелче!
Казах иронично и се изкикотих като обвих ръце около врата му.Честно казано започваше да ми става все по-интересен.Не само заради адското секси излъчване,което имаше,а и може би исках да го опозная.
-Точно така..спасителка съм.Спасявам такива заблудени момчета като теб..
Поклатих загрижено глава и след това се усмихнах злобничко.Всичко беше наистина забавно и дори начинът,по който се заяждаше с мен.
-Казах ти..ти избираш мястото.Вземи ме в 20:00,Melrose Place No96. Ако разбира се ти стиска да се забъркаш с момиче от Източния бряг..
Казах като го погледнах предизвикателно и се усмихнах прехапвайки долната си устна.Трябваше да спра да го правя,но..беше ми навик.
-Боже..това е лудост.
Засмях се и се отдръпнах от него,заставайки с гръб като сложих длани на лицето си.Това не беше типично за мен..но сякаш го чувствах правилно и знаех,че ще е адски забавно.А и..хайде де!От толкова време не се бях срещала с някой..може би това беше точният момент.

- Добре, добре, ще те взема и ще измисля къде да те заведа.
Нямах си и никаква идея къде можех да го направя. Типично беше да я заведа на плажа, но... сега ми се въртеше идеята за дискотека. Не, че ме биваше в танците, но..
- Дадено! Измислих го!
Извиках радостно, като я погледнах.
- Само се приготви да танцуваш и няма да давам да те заговарят.. уж!

-Не трябваше да ми казваш къде ще ходим,глупчо!
Поклатих глава и се засмях като го "ударих" с малкото си юмруче по рамото.
-Но поне ще знам какво да си облека.-усмихнах се чаровно-
-Значи се разбрахме..утре,20:00 часа ще ме вземеш от адреса,който ти дадох!
Кимнах потвърдително с глава и му дадох бърза целувка по бузата като в следващият миг се гмурнах във водата и изплувах на брега.
Обърнах се към водата,а той още беше там.Усмихнах се някак замечтано,върнах се на бара,взех чантичката си и си повиках такси.Не смятах да се разкарвам по дънки и сутиен през града.
След няколко минутки колата дойде,качих се в нея и се отправих право у дома.