The island of temptation.
Добре дошли на Острова на изкушението!
Не пропускайте уникалната възможност да се регистрирате при нас и да станете част от форума с най-интересната и различна идея.Създайте си герой и се потопете във водите на забавлението. (:
Welcome.
Добре дошли в Island of Temptation! Островът изглежда мирен ,но ах дълбоко се лъжете! През ноща Човекоядеца тръгва на лов! Гледайте да сте се прибрали преди луната ...
Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Вашите банери.
Пон Ное 05, 2012 12:44 pm by Loras

» Daniel Greyson
Нед Окт 28, 2012 11:54 am by Daniel Grey

» Н а т а л ь я
Нед Окт 21, 2012 5:40 pm by Cher.

» Измисли прякор на предишния
Чет Окт 18, 2012 2:34 pm by Amber Show

» Amber Show
Вто Окт 16, 2012 4:54 pm by Amber Show

» Claire McAdams
Вто Окт 16, 2012 4:53 pm by Amber Show

» Приятели на форума.
Вто Окт 16, 2012 3:38 pm by Cher.

» Търся си БФФ. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:52 pm by Claire McAdams

» Търся си другарче за РП. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:06 pm by Amber Show

» Търся си половинка. Vol. 2
Пон Окт 15, 2012 7:03 pm by Amber Show

Top posting users this month

Посещения
Free web counter
Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 18, на Пет Окт 04, 2013 1:58 pm

22 септември 2007г. //когато всичко започна..

Предишната тема Следващата тема Go down

22 септември 2007г. //когато всичко започна..

Писане by Zachkary Chest on Нед Май 06, 2012 7:56 pm

Датата: 22.09.2007
На пръв поглед: най-обикновено събитие
Всъщност: това, което промени живота
avatar
Zachkary Chest
Assistant Zack.
Assistant Zack.

Брой мнения : 271
Join date : 06.05.2012

Това съм аз:
Квартал: West Coast
Години: 27
Занимание: мениджър

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: 22 септември 2007г. //когато всичко започна..

Писане by Blair Waldorf. on Нед Май 06, 2012 8:55 pm

Денят беше 22 септември 2007 година.Един на пръв полед обикновен ден,но всъщност,ден,който щеше да преобърне живота ми из основи.Не защото откривахме винарната си,а защото знаех,че нещо ще се случи.Предчувствах го..Още в мига,в който отворих очите си.Усетих слънчевите лъчи,които се прокрадваха през завесите и галеха кожата ми.Усмихнах се и се изправих като разтърках очите си и разтворих завесите.Все същата гледка..градината на мама и татко,колелото ми,което стоеше до пощенската кутия и Лиса(кучето ни) което си играеше с някаква топка на двора.Но просто нещо в мен подсказваше,че ще се случи,но ако продължавах да размишлявам толкова щях да закъснея за закуска,а следователно и за откриването на винарната.
Разходих босите си крачета към гардероба ми,извадих една бяла рокля с едно кафяво,тънко коланче,седящо на талията.Облякох я,сресах косата си и обух белите си пантофки,които след време щяха да бъдат заместени от кафяви токчета,които щях да обуя.
Слязох по стълбите и и отидох в кухнята като се настаних на масата при семейството си.Както обикновено татко четеше вестника си и пиеше кафето си,а всички други се хранеха.
-Добро утро.
Казах ведро и се усмихнах взимайки си чаша чай и препечена филийка.
-Рейчъл,готова ли си за днес?-попита майка
-Да,разбира се.Подготвила съм речта си.-казах смирено,усмихвайки се
***************************************************************************************
След като закуската приключи и всички бяха готови влязохме в семейния джип и се оправихме към винарната.Ах..тези токчета,вече бяха започнали да ме обиват,но до толкова бях свикнала с тях,че не обръщах особено внимание на болката.
Пристигнахме на мястото,уверих се че всички табелки с имената са сложени на правилните места,но когато бях пред една маса една табелка хвръкна понеже задуха силен вятър.Направих няколко крачки напред и я хванах."Закари Чест" пишеше на нея.Нямах си и идея кой е този човек,но щом прочетох името сякаш за миг отново почувствах онова чувство.Чувството,което подсказваше,че животът ми ще се промени.Мигът,който чакаше с нетърпение,напрежението,което бе настанено във всяка клетка на тялото ти.
Оставих табелката на масата и се върнах за да помогна на татко с подреждането на чашите за дегостация.
****************************************************************************************
Колите занаспираха по тревата около поляната с масите и от там излизаха различни хора.Някои ми бяха приятели,други познати,а трети..трети изобщо не познавах.Взех си чаша шампанско и в мигът,в който се обърнах зад мен беше някакъв мъж.И ето че отново ме побиха тръпки.Премигнах набързо няколко пъти и се усмихнах като въздъхнах.
-Съжалявам.
Усмихнах се и се отместих от пътя му,но не помръднах от мястото,което бях заела щом се поместих.Точно до него,впила поглед в мъжът.
avatar
Blair Waldorf.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 57
Join date : 05.05.2012

Това съм аз:
Квартал: West Coast
Години: 24
Занимание: склуптор

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: 22 септември 2007г. //когато всичко започна..

Писане by Zachkary Chest on Пон Май 07, 2012 5:40 am

22 септември. Закъри беше станал още много рано сутринта, не защото имаше нещо да върши, а просто сън не го хващаше. Като се замислеше, бяха минали 2 години, откакто се беше разделил с голяма си любов и трябваше да си признае, че отдавна беше продължил напред, но на моменти се сещаше, беше му като белег, но какво да се прави..
-Хайде, братче, ставай.-гласът на по-големия му брат, Дейлиан, който идваше да го събуди.
Тогава Зак всъщност забеляза, че през цялото това време просто беше лежал на леглото със слушалки, пуснал една от новите песни, които беше качил на телефона.
-Идвам, Дейл.-отговори му младежа.
На малкият Чест му беше странно да бъде в къщата на брат си за повече от седмица. Обикновено оставаше по 2-3 дена, а сега почти месец щеше да стои, само и само да си изчисти главата.
Закъри обу едни шорти и слезе на закуска. Там, в кухнята, беше дошла приятелката на Дейлиан. За пръв път Зак я виждаше чак сега, но тя го позна веднага, щом се обърна с лице към него.
-Здравей, Зак, аз съм Саманта, но можеш да ме наричаш Сам.-каза тя като сложи закуската му на масата.
Докато тримата ядоха с Дейл си говореха толкова много, че изгубиха представа за времето..

Е, добре де, наложи се да бързат супер много за откриването на винарна, където бяха поканени и тримата. В къщата беше пълен хаос, навсякъде хвърчаха ризи, сака, ..рокли!? Но се приготвиха за отрицателно време, за щастие. Дейлиан запали семейната им със Сам кола и потеглиха. Пътят до винарната беше около 10 минути с кола, което го правеше и толкова привлекателен за не закъсняване и както Сам беше предвидила-дойдоха на време.
Когато слезе от колата, Закъри застина. Мястото беше толкова хубаво и някак, не беше просто място, а беше мястото.
-Хайде, Зак, трябва да влизаме.-подканиха го Дейл и Сам.
Те тръгнаха към винарната, като брат му и приятелката му заеха своите места на масата, а младежа отиди да си вземе шампанско. Приближавайки се там, с гръб стоеше едно момиче, което изглеждаше толкова изящно, сякаш беше рисунка или кукла.
-Не, няма нужда да ми се извинявате.-каза Чест веднага, щом момичето му се извини.-Не сте направили нищо.
-Тъй като не се познаваме, а не искам да бъде груб, аз съм Закъри Чест. А вашето име, прекрасна, г-це е?-попита Зак.
Да, определено му беше привлякла вниманието и то на 100%. Той беше като пленен, омагьосан от нея..
avatar
Zachkary Chest
Assistant Zack.
Assistant Zack.

Брой мнения : 271
Join date : 06.05.2012

Това съм аз:
Квартал: West Coast
Години: 27
Занимание: мениджър

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: 22 септември 2007г. //когато всичко започна..

Писане by Blair Waldorf. on Пон Май 07, 2012 6:18 pm

Закъри Чест..защо ми беше толкова познато това име?Сякаш се бе запечатало в съзнанието ми и сега всяка една мозъчна клетка в главата ми се напрягаше и се опитваше със сетни сили да си спомни.И ето!Проблясък.Името му бе изписано на онази табелка,която така хитро се опита да избяга от масата за гости.
Бях..бях като запленена от него,от мъжът,който стоеше пред мен.Не можех да помръдна погледа си от него,а глуповатата и мила усмивка беше на малкото ми личице.
-Оу...аз..аз съм Рейчъл.Рейчъл МакАдамс.Приятно ми е да се запознаем.
Излязох от транса,в който бях и се представих учтиво на Закъри.И в мига,в който хванах ръката му за да се здрависаме сякаш ток ме поби и онова странно,ново чувство се прокрадна в мен.
Моментът на въздействие.Моментът,който доказва потенциала за промяна.Разполага с разтърсващ ефект,далеч отвъд това,което можем да предвидим.
"-Рейчъл!Моля за аплодисменти!"
Думите кънтяха в съзнанието ми,но то бе твърде запленено и тотално изключило.
-Мисля,че те викат.
Казах Закъри и тогава се осъзнах.Сякаш единственият глас,който можеше да ме извади от транса ми беше неговия.
-Речта!
Възкликнах и бързо заприпках към импровизираната дървена сцена,на която трябваше да изнеса речта си по откриването на винарната.
Качих се там горе,поех дълбоко въздух и тогава измежду тълпата,която се бе насъбрала пред мен съзрях точно онзи мъж,който ме караше да се чувствам така сега.Впих погледа си в очите му и заговорих със спокоен и равен глас,като една малка усмивка се изтегли по лицето ми:
*****************************************************************************
-Моментът на въздействие.Моментът,който доказва потенциала за промяна.Разполага с разтърсващ ефект,далеч отвъд това,което можем да предвидим.Моментът,в който знаем,че ни очаква нещо ново,нещо,което ще промени живота ни.И точно в този момент ние се чувстваме най-силни,имаме чувството,че можем да направим всичко.Нека да вдигнем тост,за момент като този!

*****************************************************************************
Надигнах чашата си със шампанско и всички запляскаха с ръце.
Всъщност речта,която бях подготвила у дома беше съвсем различна.Дори не си направих труда да си я спомня.Онези думи,които казах преди минути,бях убедена че трябва да изрека точно тях.
Слязох от сцената и закрачих към една маса,която бе малко по встрани от останалите.Беше за двама,имаше една красива ароматна свещ и ваза с червена роза.Настаних се там с чашата си шампанско.Не беше запазена,по-скоро бяха забравили да я преместят,но това бе идеалното й място.
avatar
Blair Waldorf.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 57
Join date : 05.05.2012

Това съм аз:
Квартал: West Coast
Години: 24
Занимание: склуптор

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: 22 септември 2007г. //когато всичко започна..

Писане by Zachkary Chest on Вто Май 08, 2012 6:37 pm

Речта на Рейчъл беше толкова вдъхновяваща, сякаш я беше мислила от толкова дълго време. Закъри си я представяше да седи на бюрото и да зачерква и да редактира едно малко листче, но когато излезе да говори, пред нея нямаше нищо, сякаш думите на момента й се раждаха в главата. Колко оригинално от нейна страна.
-Много вдъхновяваща реч, не мислиш ли?-попита Сам.
-Да, права си.-отговори и Закъри.
Колкото и да му говореше след това Саманта и Дейлиан също се беше включил, Зак не ги слушаше и не ги гледаше. Толкова се беше потопил в това, да следи всяка крачка, всяко движение, всяка мимика и всяка дума, излизаща от устата на Рейчъл, че сякаш целия свят беше спрял и бяха само те двамата.
-"Някой ден ще срещнеш момиче, която ще накара целия ти свят да става по-добър."-спомняше си младежа думите на бившата си приятелка.
-"Мамка му, права беше."-отговори си мислено Чест.
Да, той беше толкова потопен в Рейчъл, че беше изключил къде се намираше, че стоеше по средата на пътеката и пречеше за разминаването и тогава изтърва момичето от поглед.
След това, очите му почнаха скорострелно да търсят нейните още по-жадно от преди и ето, беше там, седнала на една маса... за двама. Но това нямаше значение, дори и след секунда ако някой беше седнал до нея, Закъри трябваше да говори с нея.
-Извинете, мила г-це, но ми се струва, че сте сама и без компания. За мен ще е голяма чест да бъда вашата компания.-каза Зак като нежно целуна ръката на дамата срещу него..
avatar
Zachkary Chest
Assistant Zack.
Assistant Zack.

Брой мнения : 271
Join date : 06.05.2012

Това съм аз:
Квартал: West Coast
Години: 27
Занимание: мениджър

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: 22 септември 2007г. //когато всичко започна..

Писане by Blair Waldorf. on Вто Май 08, 2012 7:23 pm

След като се настаних на масичката подпрях главата си на китката си и се загледах в пламъка на свеща като си мислех за казаното от мен преди малко.Дори не бях обмисляла думите си.Просто веднага щом съзрях Закъри те заизлизаха от устата ми.Сякаш той беше провокаторът на тези ми изречения.Сякаш той беше виновен за това,че за миг се промених напълно.Чувствах се някак окрилена и точно в моментът,в който очите ми щяха да го потърсят той се появи пред мен,целувайки нежно ръката ми.
Усмихнах се някак детски и невинно,а очите ми заблестяха.
Отново бях пленена от него и явно не мислеше да ме пуска скоро от този плен.
-Разбира се!Ние така и не можахме да си поговорим..
Подмсихнах се някак нервно и отпих малка глътка от леко газираната течност в чашат ми.
Дланите ми започнаха да се изпотяват,а сърцето ми да бие все по-бързо.Ето то1но такива малки неща ме караха да настръхвам.
Хората около нас се веселяха,смееха се,а аз просто отново бях в онзи мой транс,в който ме бе вкарал Закъри и от който единствено той можеше да ме извади.
-Надявам се партито да ти харесва.
Усмихнах се и малките трапчинки се появиха на лицето ми,а страните ми леко се зачервиха.Чувствах се като малко детенце,което го беше срам.


П.П-Сори че е толкова кратко ;х
avatar
Blair Waldorf.
West Coast
West Coast

Брой мнения : 57
Join date : 05.05.2012

Това съм аз:
Квартал: West Coast
Години: 24
Занимание: склуптор

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: 22 септември 2007г. //когато всичко започна..

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Предишната тема Следващата тема Върнете се в началото


 
Permissions in this forum:
Не Можете да отговаряте на темите